Защитни лакови покрития за автомобилна електроника – част I

Електроника • 23.01.2017

Защитни лакови покрития за автомобилна електроника – част I
Защитни лакови покрития за автомобилна електроника – част I

В електрониката се прилагат различни методи за предпазване на печатните платки от вредни външни въздействия, включително покриване със защитни смоли, капсулиране, импрегниране, запечатване, запълване на кухини и т. н. Традиционно защитните покрития увеличават габаритните размери на електронните компоненти и заемат ценно пространство на печатните платки.

Защитни лакови покрития
Защитните лакови покрития в електрониката (следващи релефа на комплексни структури като печатни платки и др.) са полимери, които се разполагат на тънък слой върху компонентите с цел да ги изолират електрически и предпазят от различни фактори на околната среда. Лаковете могат да бъдат нанесени чрез напръскване, обливане, с четка или автоматичен диспенсър, а изключително малката им дебелина (обикновено от 0,05 до 0,12 мм) спомага за пестене на ценно пространство върху платката. В допълнение, благодарение на изолационните им свойства, може значително да бъде намалено необходимото пространство между пистите на печатната платка.

Въпреки изключително малката дебелина
тези лакове ефективно защитават електронните компоненти от механични и термични натоварвания, влага, корозивни вещества и замърсители, вредни газове, мухъл и плесен и др. Това ги прави все по-предпочитани в сферата на автомобилната електроника, където електронните компоненти са изложени на най-различни вредни фактори и климатични условия.

Под въздействието на околната среда
съвременните печатни платки с безоловна технология са податливи към създаване на "мустаци" от използваните за запояване припои. Тези "мустаци" се увеличават под влиянието на различни механични и топлинни въздействия, които са характерни за автомобилите. Лаковите покрития могат значително да ограничат това явление и да предотвратят искрене и къси съединения, както и да подобрят механичната издръжливост на самите спойки.

В автомобилостроенето
електронните устройства се монтират там, където се побират най-добре, в зависимост от конкретния дизайн на превозното средство. А това на практика може да означава навсякъде. Сензорите и печатните платки в автомобила могат да бъдат изложени на най-различни влияния и вредни агенти, включително хидравлични течности, бензинови изпарения, а също и екстремна топлина и вибрации, свързани с работата на двигателите с вътрешно горене. Нанасянето на подходящо лаково покритие осигурява адекватна защита на автомобилната електроника, без да възпрепятства ефективността на производствените процеси.

Предимства на UV втвърдяващите се покрития
Съществува широка гама лакови покрития с различни свойства и приложения, включително базирани на разтворител формули, силикони, акрили, двукомпонентни епоксиди, уретанови акрилати и т. н. UV втвърдяващите се системи имат някои ключови предимства пред останалите технологии. Те се втвърдяват за секунди и е значително по-лесно процесите по нанасянето им да бъдат автоматизирани в сравнение с други видове покрития. Този тип защитни филми не изискват допълнително смесване или изпичане, което пести време, средства и пространство от допълнително, ненужно оборудване. Така в електронните производства са необходими няколко етапа по-малко, а съответно и по-малко персонал.

Избор на технология
Могат да бъдат провеждани различни тестове с цел симулиране на условията, при които електронните компоненти и устройства и лаковите покрития ще бъдат изложени по време на жизнения цикъл на автомобила. Обикновено тестовете включват подлагане на очаквани екстремни температури, влажност, абразиви, сол, вибрации, химикали и други вредни агенти, които определят кой вид покритие е най-подходящ за дадено приложение. Важно е да се вземат предвид и изискванията към електрическите системи. Разрушаващият контрол също е сред подходите за избор на подходящо защитно лаково покритие.

Повечето полиуретаново-акрилатни UV втвърдяващи се покрития
обикновено са проектирани за работни температури в диапазона 4-150°C, макар че са разработени и системи, предназначени за температури до -50°C. За този тип покрития са характерни добри влаго- и химическа устойчивост. По правило светлинно втвърдяващите се технологии с по-висока твърдост се отличават с по-висока устойчивост на химикали и абразиви. Те са особено подходящи за приложения, в които се изискват изключително тънки покривни слоеве. Системите с по-малка твърдост пък осигуряват най-добра издръжливост на термичен шок. Когато при тях е необходима по-висока устойчивост на химически агенти, често се налага нанасянето на по-дебел слой.



ЕКСКЛУЗИВНО

Top