Зелени тенденции в производството на пластмаси

• Пластмасата е евтина и търсенето нараства, което означава, че вероятно и отрицателните въздействия на производството й също ще се увеличат
  
  
• Производството на пластмаси традиционно се свързва с екологични проблеми, като замърсяване, емисии на парникови газове и необходимост от отговорно управление на отпадъците
  
  
• Устойчивото производство на пластмаси може да включва широка гама от подходи, например използване на възобновяеми ресурси, като биобазирани суровини, използване на рециклирани и рециклируеми материали

Макар изобретяването на пластмасата – олекотена, издръжлива и водонепропусклива, безспорно да променя света за по-добро в редица аспекти, материалът се характеризира и със значителни недостатъци – произвежда се от изкопаеми горива, труден е за рециклиране и се разгражда изключително бавно, ако попадне в околната среда. Нещо повече – пластмасата е евтина и търсенето нараства, което означава, че вероятно и отрицателните въздействия на производството й също ще се увеличат.

Производството на пластмаси традиционно се свързва с екологични проблеми, като замърсяване, емисии на парникови газове и необходимост от отговорно управление на отпадъците. С напредъка на технологиите и нарастващата осведоменост за екологичните проблеми обаче постигането на устойчивост се е превърнало в основен приоритет за пластмасовата индустрия. Все по-голям е стремежът за производство на пластмасови материали и продукти по начин, свеждащ до минимум въздействието им върху околната среда и насърчаващ дългосрочна устойчивост. Това включва набор от стратегии и практики, насочени към редуциране на потреблението на невъзобновяеми ресурси, минимизиране на отпадъците и замърсяването и насърчаване на кръгови системи, които поддържат материалите в употреба за възможно най-дълго време.

Устойчивото производство на пластмаси може да включва широка гама от подходи, например използване на възобновяеми ресурси, като биобазирани суровини, използване на рециклирани и рециклируеми материали и внедряване на кръгови системи, които понижават количествата на отпадъците и редуцират необходимостта от първични суровини. Сред зелените тенденции са и използването на възобновяеми енергийни източници за захранване на процесите и интегриране на инструменти за оценка на жизнения цикъл.

Биопластмаси

Биопластмасите се произвеждат от възобновяеми ресурси, като царевично нишесте, захарна тръстика и картофи, и са биоразградими и компостируеми. Тъй като тези материали могат да се разлагат при излагане на топлина, светлина и влага, те стават все по-популярна алтернатива на традиционните пластмаси. Сред разпространените видове пластмаси са полимлечна киселина, полихидроксиалканоати и др.

Биопластмасите имат няколко преимущества пред традиционните пластмаси. Те се произвеждат от възобновяеми ресурси, редуцирайки зависимостта от нефтени продукти. Също така те имат по-малък въглероден отпечатък в сравнение с конвенционалните пластмаси. Благодарение на факта, че са боразградими и подлежат на компостиране, биопластмасите намаляват количеството на пластмасовите отпадъци, попадащи в депата или в океаните. Те обаче имат и някои ограничения, например по-високи производствени разходи и необходимост от специализирани съоръжения за компостиране.

Рециклируеми пластмаси

Тези пластмаси позволяват повторна употреба след края на полезния им живот. Те могат да бъдат рециклирани многократно без да загубят свойствата си, което ги прави по-устойчива алтернатива на традиционните пластмаси. Широко използвани рециклируеми пластмаси са полиетилен терефталатът, полиетиленът с висока или ниска плътност и полипропиленът.

Освен че редуцират количествата на пластмасовите отпадъци в депата и океаните, рециклируемите пластмаси пестят и природни ресурси. Те редуцират емисиите на парникови газове като минимизират необходимостта от нови материали и енергоемки производствени процеси. За да се реализират максимални ползи от рециклирането обаче, е важно пластмасовите отпадъци да се сортират и почистят по подходящ начин и да се гарантира, че те се преработват с възможно най-голяма ефективност.

Химично рециклиране

Това е процес, разлагащ пластмасовите отпадъци до компонентите им, които след това могат да бъдат използвани за производството на нови продукти. За разлика от традиционното рециклиране, което включва стопяване и повторно формоване на пластмасата, химичното рециклиране се основава на реакции, разлагащи материала на съставните му части. Съществуват няколко метода за химично рециклиране – пиролиза, газификация и деполимеризация.

В сравнение с традиционното рециклиране, химичното позволява преработката на по-широк диапазон пластмасови отпадъци, включително замърсени и смесено събрани. Чрез химично рециклиране могат да се получат по-висококачествени пластмасови продукти, тъй като чрез разлагането на материала на съставните му части методът предоставя възможност за по-голям контрол върху състава на новата пластмаса. В допълнение, прилагането на технологията може да допринесе за ограничаване на въздействията върху околната среда от замърсяването с пластмаса. Химичното рециклиране понастоящем е по-скъп и енергоемък процес от механичното рециклиране. Все още са налице и технически и икономически предизвикателства, които трябва да бъдат преодолени, за да се превърне методът в жизнеспособна опция.

Устойчиво снабдяване

Устойчивото снабдяване се отнася до осигуряването на такива материали, стоки и услуги, които минимизират отрицателното въздействие върху околната среда, обществото и икономиката. Това включва отчитане на целия жизнен цикъл на продукта, от добиването на суровинните материали до обезвреждането и рециклирането на продукта в края на жизнения му цикъл. Устойчивото снабдяване може да спомогне за редуциране на екологичните и социалните въздействия от производството и потреблението, както и да създаде икономически ползи за бизнеса и обществото. Ключови стратегии за устойчиво снабдяване са използването на възобновяеми ресурси, редуцирането на отпадъците, внедряването на етични трудови практики и намаляването на въглеродния отпечатък.

Внедряването на подхода може да донесе редица ползи на компаниите, например намалени разходи благодарение на редуцираните количества отпадъци, подобрена репутация и повишена конкурентоспособност в резултат на по-висока иновативност и ефективност. В допълнение, устойчивото снабдяване може да създаде икономически ползи за местните общности чрез подкрепата на местния бизнес и осигуряването на устойчиви работни места в дългосрочен план.

Биоразградими добавки

Тези добавки се прибавят към пластмасите, за да подобрят тяхната биоразградимост и способността им да се разлагат до вещества като вода, въглероден диоксид и биомаса чрез биологични процеси. Биоразградимите добавки обикновено съдържат естествени материали, като нишесте, целулоза или растително масло, и могат да бъдат прибавени към пластмасите, за да повишат екологичната им съобразност.

Биоразградимите добавки могат да се използват в широк диапазон от приложения и могат да спомогнат за насърчаване на по-устойчива и кръгова икономика. Важно е да се отбележи обаче, че биоразградимите добавки не са решението на проблема със замърсяването с пластмаса и трябва да се използват съвместно с други устойчиви практики, като рециклиране и мерки за редуциране на количеството генерирани отпадъци.

Рециклиране в затворен цикъл

Това е процес, при който един продукт многократно се рециклира до същия продукт, без загуба на качество или стойност. Рециклирането в затворен цикъл може да се използва за широка гама от материали, включително пластмаса, хартия, метал и стъкло.

Подходът води до намаляване на количествата пластмасови отпадъци, постъпващи в депата и океаните, може да редуцира необходимостта от първични суровини, както и да доведе до спестяване на енергия и понижаване на емисиите на парникови газове. В допълнение, рециклирането в затворен цикъл може да генерира икономически ползи чрез насърчаване на развитието на рециклиращата индустрия и създаването на нови работни места. Като цяло, рециклирането в затворен цикъл е важна стратегия в рамките на концепцията за кръгова икономика.

Подобряване на енергийната ефективност

Подходите в тази посока включват използване на възобновяеми енергийни източници и подобряване на ефективността на машините. Тези техники намаляват екологичното въздействие от производството на пластмаса и допринасят за дългосрочни спестявания на разходи, като същевременно се демонстрира ангажимент за редуциране на въглеродния отпечатък.

Днес все повече производители от пластмасовата индустрия внедряват възобновяеми енергийни източници в дейността си. Чрез използването на соларна или вятърна енергия, те намаляват зависимостта си от невъзобновяема енергия, допринасяйки за едно по-устойчиво бъдеще.

Оценка на жизнения цикъл

Оценката на жизнения цикъл обхваща всички етапи, през които преминава един продукт, включително транспортиране, производство, експлоатация и обезвреждане. Първата стъпка от процеса е определянето на целите и обхвата на оценката. Това включва дефиниране на функционалната единица на оценявания продукт и определяне на границите на системата.

Следващата фаза е събиране на данни за екологичното въздействие, свързано с всеки един етап от жизнения цикъл – енергопотребление, консумация на вода, генериране на емисии на парникови газове. Събраните данни след това се използват за оценяване на потенциалните екологични въздействия на продукта, например по отношение на климатичните промени, замърсяването на водите и разрушаването на местообитанията. Финалната стъпка е интерпретирането на резултатите от оценката на жизнения цикъл и вземане на решения за това как да се подобри устойчивостта на продукта.