Инженеринг ревю бр. 9/2022

брой 9, декември 2022 цена 4 . 00 лв. www.tllmedia.bg ® ISSN 1311-0470 www.engineering-review.bg Източник: Messe München

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ l декември 2022 1

2 декември 2022 l ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ l декември 2022 3

4 декември 2022 l ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ l декември 2022 5 в броя: декември 2022 За абонамент в Разпространение на печата или Български пощи – каталожен номер 1364 ® Таня Терзиева % (02) 818 3858 0888 335 881 tanya@tllmedia.bg Теодора Иванова %(02) 818 3818 dora@tllmedia.bg Любен Георгиев %(02) 818 3808 lubo@tllmedia.bg бул. "Акад. Иван Ев. Гешов" 104, офис 9 1612 София, тел.: (02) 818 3838 office@tllmedia.bg www.tllmedia.bg Диляна Йорданова отговорен редактор % (02) 818 3823 Пепа Петрунова % (02) 818 3822 editors@tllmedia.bg Мария Апостолова %(02)8183811 abonament@tllmedia.bg ISSN 1311-0470 ® Действителни собственици на Ти Ел Ел Медиа ООД са Теодора Стоянова Иванова и Любен Георгиев Георгиев Ти Ел Ел Медиа ООД © Всички права запазени. Всички права върху графичното оформление и дизайн, статиите и използваните изображения, текстове и снимки, публикувани в изданието са обект на закрила по действащия Закон за авторското право и сродните му права. Нерегламентираното и ненадлежно документирано използване нарушава законите и правата на авторите им. Издателят не носи отговорност за съдържанието на публикуваните реклами, рекламни карета, рекламни публикации, фирмени и платени статии. Правата на всички споменати търговски марки, регистрирани търговски марки, запазени марки и т.н. принадлежат на съответните им собственици. Теодора Бахарова Гергана Николова %(02) 818 3830 prepress@tllmedia.bg издатели редактори финанси секретар дизайн reklama@tllmedia.bg Петя Найденова Мариета Кръстева Гергана Николова Елена Димитрова % (02) 818 3810 0888 414 831 % (02) 818 3820 0888 956 150 % (02) 818 3813 0888 395 928 % (02) 818 3815 0888 335 882 реклама издава Ти Ел Ел Медиа ООД развитие Мирена Русева % (02) 818 3812 0889 717 562 m.russeva@tllmedia.bg 6 Накратко 10 Интервю с арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор и член на Борда на директорите на Аутомотив Клъстер България 12 Станаха ясни победителите в националния конкурс "Иновативно предприятие на годината 2022" 16 TIMTOS 2023 приветства завръщането на международните изложители 17 Продуктови и технологични иновации от electronica 2022 22 Подвесни пултове за управление 25 Системи за проследяване в реално време (RTLS) 30Автоматизирана обработка на листов материал 34 Системи за почистване на място 37 Технологични тенденции при лагерите 40Съвременни решения за мониторинг на индустриални помпи 44 Новости при хващачите за роботи 47 Измерване на вискозитет 51 Осветителни техники и технологии в системите за машинно зрение 53 Индустриални хладилни и фризерни стаи - възможности за конфигуриране

6 декември 2022 l ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ накратко Германски производител на автомобилни части получи сертификат за инвестиция клас А Германският производител на автомобилни части Витте Аутомотив получи сертификат за инвестиция клас „А“ по Закона за насърчаване на инвестициите (ЗНИ) за проекта „Второ разширение на завод за производство на електронни и механични части за автомобилната индустрия, Русе“. Сертификатът бе връчен на официална церемония в Министерството на иновациите и растежа (МИР). Инвестицията е в размер на 23 млн. лв. и се очаква да се реализира до 2025 г. Предвижда се в рамките на проекта да бъдат разкрити 302 нови работни места. Проектът включва изграждане на нова производствена сграда, като освен производствена част, тя ще включва социални помещения, складова зона, лаборатории, работилници за изработване на технологично оборудване, станции за товарни превозни средства и други офиси. Това е четвъртият сертификат (трети подред клас „А“), който компанията получава по ЗНИ от 2008 г. досега. По тях са инвестирани общо над 63 млн. лв. в завода в Русе и са разкрити над 1000 работни места. Транспрес откри нов логистичен център в Индустриална зона - Божурище Транспрес откри нов логистичен център на стойност 16 млн. лв. в Индустриална зона – Божурище. Новопостроената логистична база се простира на площ от 40 дка и в нея ще бъдат създадени над 100 нови работни места. Логистичният център разполага с най-съвременно оборудване за обработка на товари без аналог в страната, посочват от компанията. Капацитетътму е до 15 000 палети на денонощие и над 4 млн. палети на година. Той разполага с 60 рампи за едновременна обработка на камиони и с първата на Балканите поточна линия за палетни пратки. На официалното откриване на съоръжението министърът на икономиката и индустрията Никола Стоянов отбеляза, че само за 2022 г. в Индустриална зона – Божурище са стартирали 11 нови проекта на обща стойност близо 100 млн. лв. По думите му за последното десетилетие инвестираните средства в зоната от български и чуждестранни компании са над 611 млн. лв., а 2/3 от територията й вече са заети. Правителството прие иновационната стратегия за интелигентна специализация за периода 2021 - 2027 г. На заседанието си на 14 декември 2022 г. Министерският съвет прие Иновационната стратегия за интелигентна специализация (ИСИС) за периода 2021 – 2027 г., изготвена от Министерството на иновациите и растежа. Представеният проект на ИСИС е доразвито и актуализирано издание на документа от програмния период 2014 – 2020 г., разработено в съответствие с целите за устойчиво развитие на ООН и шестте приоритета на Европейската комисия за 2019 – 2024 г. – Европейския зелен пакт, Европа, подготвена за цифровата ера, Икономика в интерес на хората, По-силна Европа на световната сцена, Утвърждаване на европейския ни начин на живот и Нов тласък за европейската демокрация. ИСИС е стратегическа рамка за устойчиво развитие, базирано на научни изследвания и иновации, на териториалния капацитет и амбиции на регионите и на широкото участие на заинтересованите страни. Целта й е да спомогне за укрепване на регионалните иновационни екосистеми, за да могат те да поддържат и стимулират икономическия растеж.

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ l декември 2022 7

8 декември 2022 l ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ накратко Приключва първият етап от подготовката за създаване на индустриална зона на Сливен Първият етап от подготовката за изграждане на индустриалната зона на Сливен вече е към приключване, съобщи кметът на Общината Стефан Радев. Подробният устройствен план е изработен отдавна. Готови са предпроектните проучвания за водоснабдяването, канализацията, отводняването. От електроснабдителното дружество се очакват 37 становища за снабдяването с ток на отделните обекти в зоната. Води се кореспонденция с доставчик на газ за осъществяването на директна връзка на тази територия. „След като тези въпроси бъдат решени, сме готови да възложим техническото проектиране на инфраструктурата. Дори да няма финансиране от икономическото министерство или по европроект, ще го финансираме ние. След това ще търсим източници и възможности за осигуряване на средства за неговото изпълнение“, уточни градоначалникът. Общата идея на проекта за индустриална зона е свързана със Зелената сделка. Ако се изпълнят намеренията за ограничаване на въглищата в енергетиката, това би освободило сериозен ресурс от работна сила в региона, конкретно в Сливен и Нова Загора, обясняват от Общината. Очакванията са, че тогава ще бъде даден тласък за създаването на нови производства и нови предприятия. Индустриалната зона ще бъде изградена на територията на бившето летище „Бършен“ край Сливен. Първият етап обхваща 450 от общо 2500 дка терен. Предстои реализацията на японски инвестиции за 320 млн. лв. През 2021 г. стокообменът на България с Япония надхвърля 300 млн. щатски долара, като отбелязва увеличение от над 30%. Това стана ясно по време на среща на министъра на икономиката и индустрията Никола Стоянов с представители на японския бизнес у нас в края на ноември т. г. Дискусията бе част от инициативата „Закуска с инвеститори“, чиято цел е в неформална обстановка представителите на чуждестранните компании да представят пред ресорния министър проблемите и плановете си за развитие. В срещата участие взе и посланикът на Япония у нас Н. Пр. Хироши Нарахира. „Япония е приоритетен търговско-икономически партньор на България и има огромен потенциал за развитие на двустранните ни взаимоотношения“, посочи министър Стоянов. По думите му високите стандарти на японския пазар и отдалеченото му географско положение налагат българските фирми да разработват продукти с високо качество, които да бъдат конкурентни на него. Наблюдава се завишен интерес към български екологично чисти и здравословни продукти. В ход са японски проекти в България на обща стойност 320 млн. лв., които осигуряват близо 7000 нови работни места, бе обявено още на срещата. Участниците в нея се обединиха около мнението, че е налице неизползван потенциал за съществено увеличение на инвестициите.

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ l декември 2022 9

10 декември 2022 l ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ интервю Какви са дългосрочните изводи след миналодишната конференция Automotive & Mobility Forum: Southern and Eastern Europe 2022 по отношение на ключовите предизвикателства и възможности за сектора? По какви приоритетни проекти работи АКБ в тази насока? Един от основните изводи от конференцията е, че развитието на автомобилната индустрия започна да разчита все повече на софтуера. Голяма част от ИТ фирмите в България произвеждат автомобилен софтуер за реномирани производители на оригинално оборудване, а компании като Daimler вече имат софтуерни филиали в България. Automotive & Mobility Forum: Southern and Eastern Europe 2022 беше открит с презентация на Cariad – софтуерното подразделение на Volkswagen, което вече припозна потенциала на България в тази област. Друга основна тема е фокусът върху електрификацията, което не е учудващо за никого. Всички големи производители на оригинално оборудване признаха, че електрическите превозни средства са бъдещето и нашата конференция също отрази тази тенденция. Приносът на България за това беше представен и от Next e.GO – бъдещият завод за електромобили в Ловеч. Третата основна тенденция са автономните превозни средства и това е може би най-непознатата област досега, но тя се развива бързо. Благодарение на презентациите на Бош Инженеринг Център София и Teksbotics от Хонконг присъстващите успяха да се докоснат до светлото бъдеще в тази област и различните възможности, които тя предоставя. арх. Любомир Станиславов, изпълнителен директор и член на Борда на директорите на Аутомотив Клъстер България, пред сп. Инженеринг ревю Автомобилният сектор утвърди мястото на страната ни на европейската високотехнологична индустриална карта

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ l декември 2022 11 интервю Броят на електронните компоненти и устройства в автомобилите нараства всяка година. Докъде очаквате да се развие тази тенденция и какво влияние има електрификацията върху технологичното развитие на автомобилната електроника? Днес повече от 50% от печалбата на традиционния производител на оригинално оборудване идва от електронните и софтуерните компоненти. Огромната еволюция на микроелектрониката доведе до значително увеличаване на приложенията за инфотейнмънт, осветление и сензори, които изискват издръжлив и надежден дизайн. Индустрията активно допринася за пътната безопасност чрез разработването и усъвършенстването на технологии за ограничаване на произшествията, например чрез системи за контрол на стабилността и здравния статус на водача. Свързаните с интернет информационно-развлекателни системи са платформи за предоставяне на все побогат набор от съдържание и услуги на водачите и пътниците. Въпреки че производителите на оригинално оборудване предлагат свързаност, телематични услуги и информационно-развлекателни системи в продължение на много години, осигуряването на приходи от тези услуги продължава да е слабо. Но това е на път да се промени. Днешните потребители изискват свързаност, смартфон приложения и богато онлайн съдържание. Проучване на Autotrader показва, че свързаността се превръща във важен фактор при вземането на решение за покупка на автомобил. Според това проучване 48% от купувачите дават приоритет на технологиите в своя автомобил пред по-традиционни съображения като репутация на марката, параметри или дизайн. Днес 56% от купувачите, особено тези под 35 години, знаят точно с какви технологии искат да разполага автомобилът и е по-малко вероятно да направят компромис по отношение на желаните характеристики. След като осъзнаха тази тенденция, производителите на оригинално оборудване се насочват към по-добро привеждане на предложенията си към демографските данни, добавяйки в своето портфолио свързаност и различни функционалсности, включително и за марките, които не са от високия пазарен сегмент. Как бихте оценили ролята на българските производители на електронни компоненти за регионалната и световната автомобилна индустрия? Как оценявате нивото на квалификация на работната сила и степента на техническа модернизация в сектора? С бързото си развитие през последните години автомобилният сектор утвърди мястото на страната ни на европейската високотехнологична индустриална карта. Впечатляващо е, че около 80 – 90% от автомобилите, произведени в Европа, имат части и компоненти с български произход. Въпреки че българският автомобилен сектор се разви сравнително късно в сравнение с други страни в региона, компаниите, работещи в сектора сега са повече от 350, а делът от годишния БВП възлиза на 11%. Българската автомобилна индустрия се развива и по отношение на работната сила. За последното десетилетие броят на заетите в сектора се е увеличил значително – от около 7000 до над 70 000. Компаниите прилагат различни механизми за подпомагане на развитието на професионалните компетенции на своите служители. Тясното сътрудничество между бизнеса и образователните институции създава възможности за успешен кариерен старт на младите специалисти. Инициативи като дуално обучение и стажантски програми са доказани инструменти за придобиване на знания и опит в реална работна среда. Подобни проекти са част от дългосрочните стратегии на водещи компании като Festo, Bosch, Visteon и др. Освен това професионалните гимназии и техническите университети в България непрекъснато актуализират своите учебни програми в съответствие с нуждите на бизнеса. Добър пример е бакалавърската програма „Интелигентни системи и изкуствен интелект“ – съвместен проект на Бош Инженеринг Център София и Технически университет – София. Техническата модернизация е неразделна част от развитието на сектора в контекста на Индустрия 4.0 и по-голямата част от автомобилните компании в България са фокусирани върху дигиталната си трансформация. Автомобилният клъстер активно подкрепя своите членове в процеса на внедряване на интелигентни технологии чрез различни проекти. Това води до повишаване на конкурентоспособността на фирмите и качеството на произвежданите продукти. Какъв е настоящият инвестиционен климат в Европа в контекста на нарастващото изоставяне на двигателите с вътрешно горене, широко разпространената електрификация и пандемията? Променят ли се стратегиите ви за привличане на инвеститори в България и как? Европейският инвестиционен климат се възстановява от предизвикателствата на последните години и българските компании се трансформират, за да отговорят на изискванията на бързо променящата се индустрия. Радваме се, че все повече и повече автомобилни компании, разработващи иновативни решения, разпознават страната ни като потенциална локация за създаване на свои производствени мощности или центрове за научноизследователска и развойна дейност. Например японският производител и дистрибутор на електродвигатели Nidec откри нов R&D център в София. Българският инженерен екип на Nidec ще разработва инвертори за хибридни и изцяло електрически превозни средства. Една от основните цели на Аутомотив Клъстер България е да подпомогне развитието на българския автомобилен сектор, за да бъде той по-конкурентоспособен и устойчив. За тази цел ние ще продължим да работим активно за привличане на високотехнологични лидери, които оформят мобилността на бъдещето. Каква е прогнозата ви за бъдещето на автомобилния сектор у нас след 10 години? Към какви цели трябва да се работи, за да превърнем България в международен иновационен център? За предстоящото десетилетие вярвам, че страната ни има потенциала да се превърне в център за иновации в областта на електрониката, софтуера, електрическата мобилност и т.н. След 10 години се надявам България да има повече от една база на ОЕМ производители за асемблиране на автомобили и още няколко за производство на батерии. Някои от действията, необходими за бъдещия успех на бизнеса, включват подкрепа от страна на държавата, както и инвестиции в образованието и професионалните умения на специалистите.

12 декември 2022 l ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ бизнес а официална церемония в рамките на 18-ия Национален иновационен форум, организиран отФондация „Приложни изследвания и комуникации“ под егидата на Президента на Р. България, бяха раздадени наградите в националния конкурс „Иновативно предприятие на годината 2022“. Събитието се състоя на 7 декември м. г. в София. Конкурсът има за цел да популяризира успешните български бизнес модели, основаващи се на иновациите и новите технологии. Наградата е призната и от Европейската комисия за най-добра национална практика за подкрепа на иновативното развитие. 20-членно жури, в което традиционно се включи и представител на TLL Media, определи победителите сред финалисти от близо 100 кандидатури. В конкурса се включиха стартъпи, развиващи се и утвърдени софтуерни и производствени компании, фирми от сферата на услугите от цялата страна. Всички победители и финалисти получават също експертна и медийна подкрепа за бизнеса си, както и правото да използват утвърдената марка „Високи постижения в иноваСтанаха ясни победителите в националния конкурс "Иновативно предприятие на годината 2022" циите“/ „Excellence in Innovation“ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. Компаниите ще представят своите иновации и на среща с държавния глава през 2023 г. „Пазарно лидерство“ В тази категория статуетка и почетна грамота получи софтуерната компания Ем Уай Екс. Тя е специализирана в създаването на прецизни 3D дигитални двойници на физически обекти чрез комбиниране на данни, събрани предимно с помощта на дронове, LiDAR, камери и смарт телефони. Събраните големи обеми от първични данни се обработват с помощта на разработени от компанията алгоритми и изкуствен интелект с цел извличане на детайлна, специфична и практически приложима за съответния клиент информация. Клиенти на Ем Уай Екс са големи европейски и американски компании за телекомуникационна инфраструкН

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ l декември 2022 13 бизнес тура, както и водещи производители на телеком антени в света. Понастоящем компанията няма представителства и дъщерни дружества в чужбина, но се обмисля създаване на такова в Обединеното кралство. По-голям проект на Ем Уай Екс на локално ниво е в партньорство с община Русе, с цел цялостно дигитализиране на града. Основната идея е чрез дронове да се изгради триизмерен модел на града, което да подпомогне градоустройството, планирането на инфраструктурата, обследването на терени, ремонтите и т.н. От компанията виждат голям потенциал за развитие на такъв тип проекти в бъдеще, в т.ч. с други общини в и извън страната. „Зелена иновация“ Ню Енерджи Корпорация стана победител в тази категория и получи статуетка и почетна грамота. Компанията предлага услуга за рециклиране на филтри за твърди частици (DPF) чрез технология, използваща единствено окси-водород. След получаване на запушените филтри от клиента, екипът на Ню Енерджи Корпорация диагностицира филтъра, обследвайки неговата цялост и измервайки неговите проходимост и тегло. Самото рециклиране става с поставяне на филтъра на прототипен стенд и третирането му с разработената от предприятието горелка за окси-водород, като така се елиминират образуваните нагари. По този начин филтърът възвръща производствените си характеристики, без риск от увреждане. След това той се измерва

14 декември 2022 l ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ бизнес отново по тегло и проходимост, доказващи положителния резултат. Технологията е разработена предвид растящата цена на суровините и нарушените вериги на доставка, които правят рециклирането на елементи за повторна употреба целесъобразно от гледна точка на разходите. Освен това решението е по-екологично и по-евтино в сравнение с алтернативните варианти на пазара. Услугата на Ню Енерджи Корпорация е предназначена за бизнес потребители – сервизи и официални вносители на автомобили и камиони, строителна и други видове техника. Във връзка с технологията предприятието има и реализиран лицензионен договор с партньор в Австрия. „Дигитална трансформация“ Почетна грамота в категорията получи Агровар, която комбинира методите за устойчиво земеделие и дигиталните технологии, за да помогне на земеделските производители да подобрят здравето на почвите, рентабилността на стопанствата и качеството на продукцията си. Компанията създава базиран на изкуствен интелект софтуер, чрез който помага на земеделците устойчиво да преминават от стандартно към регенеративно земеделие, с което да намаляват разходите си и да взимат правилните решения за земята си чрез индивидуални решения. Персонализираните решения и препоръки се базират на анализи от над 1000 научни труда и над 2 милиона информационни точки за всяко земеделско поле. Софтуерът на компанията анализира исторически макро- и микроклиматични данни, данни от почвени анализи и операционни данни за всяко поле, за да идентифицира почвени проблеми и дефицити и да даде препоръка за микс от покривни култури и регенеративни практики, чрез които да се адресират съответните проблеми, без използване на тежки обработки и химични препарати. Прогресът на препоръките също може да бъде проследен чрез анализиране на сателитна информация и изображения. „Иновативно новостартирало предприятие“ Наградата в тази категория отиде при Ай Си Би Ем за разработеното решение за ортопедична навигация, използващо смесена реалност. Софтуерът намира приложение при диагностика, изобразяване на органи и ръководени от изображения хирургически интервенции по по-бърз, безопасен и интуитивен начин. Решението използва 3D холограмни модели на кости, стави или импланти на пациента на основата на изследване чрез компютърен томограф или ядрено-магнитен резонанс, върху които наслагва предоперативния план, изготвен от хирурга като оси на рязане, пробиване и т.н. и благодарение на pointcloud технология „позиционира“ холограмния модел прецизно върху реалната геометрия на целевия орган на пациента. Посредством очилата за смесена реалност така насложеният модел помага на хирурга по време на операцията, като го навигира да изпълни действията си по най-добрия начин. И макар че решението е високотехнологично, то е и лесно за използване, тъй като изисква 15 – 20 минути време за адаптация от страна на хирурга, като му подсказва и ъгъла, под който трябва да държи съответния инструмент, за да изпълни оперативния план по оптимален и щадящ за пациента начин. При необходимост визьорът на очилата може много лесно да бъде повдигнат. Технологията вече се използва в 2 медицински заведения в страната – Университетска болница „Лозенец“ и Военномедицинска академия, както и в клиника в Швейцария. „Иновация в креативните индустрии“ С почетна грамота в категорията беше отличена Ники Ротор Авиейшън за своя автожир с опашка, която излиза от оста на витлото. Проектирането на летателната машина е технологично предизвикателство, като за изпълнението му от компанията купуват и ползват двигатели, на които премахват оригиналния редуктор и създават нов, за да може да запазят иновативния дизайн и параметри на машината. Това е първата по рода си конструкция, която е изцяло разработена и развита от екипа на компанията. Към момента машини на Ники Ротор Авиейшън летят на няколко континента, в т. ч. в Европа, САЩ, Австралия, Канада, Южна Африка, Нова Зеландия. „Качество на живот“ Тед Бед получи грамота за своето иновативно решение, обединяващо матрак и топ матрак в един хибриден продукт. То намира приложение в домашни условия, хотелиерския бизнес и комплементарната медицина. Матраците с вграден

ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ l декември 2022 15 бизнес топ матрак създават възможност за регулиране нивото на комфорт и височината на цялото изделие, без това да се отрази на естетическия вид и целостта на продукта. Има възможност за отстраняване на лицевата част на калъфа и пране, което допринася за създаване и поддържане на по-хигиенична и свежа среда на сън и удължаване на полезния живот на продукта. Иновативността на конструкцията позволява на клиентите да персонализират нивото на комфорт, твърдост и височина, сменяйки само ядрото на топ матрака. По този начин животът на матрака се удължава с 2 – 3 години. „Социална иновация“ Призът в тази категория отиде при Булбера за разработената от компанията онлайн платформа, чиято цел е да подпомогне възрастните хора в България, техните роднини, болногледачи, както и хората, заети в социалния сектор, предоставяйки безплатна полезна информация, свързана с техните нужди. Системата има българска версия със съдържание, подбрано специално за страната, включително контакти на места, предоставящи социални услуги във всички области на България, към които потребителите й могат да се обърнат за съдействие при нужда, като към момента е преведена и на още 2 езика – английски и италиански. Предстои и версия на френски. Иновациите за 2022 г. в цифри Заедно с обявяването на победителите в конкурса беше публикуван и докладът Иновации.бг, който дава ежегодна оценка на иновационния потенциал на българската икономика и на състоянието и възможностите за развитие на българската иновационна система. Той съдържа препоръки за подобряване на обществената политика по отношение на иновациите в България и в ЕС, като се опира на най-новите теоретични и емпирични изследвания и отчита специфичната икономическа, политическа, културна и институционална рамка, в която се развива иновационната система. Според най-новото издание България регистрира положителна промяна по отношение на общото си представяне в Европейското иновационно табло (ЕИТ) през 2022 г. както спрямо позициите си през 2015 г. (+1,5%), така и спрямо 2021 г. (+3%). Това обаче не е достатъчно за подобряване на сравнителните позиции на страната на фона на общия ръст на иновативността на европейската икономика (+9,9%). През 2022 г. България отново е на предпоследно място между държавите членки и изпреварва само още Румъния, Украйна, Босна и Херцеговина и Албания. За първи път инвестициите в научноизследователска и развойна дейност (НИРД) преминават прага от 1 млрд. лв., като отбелязват увеличение на годишна основа от 50 млн. лв. Въпреки това делът на разходите за НИРД през 2021 г. спада до 0,77% от БВП. Близо 66% от средствата за НИРД през 2021 г. са вложени от бизнеса. България развива динамична стартъп предприемаческа екосистема с над 1600 стартъп фирми. За сравнение в Югоизточна Европа Гърция е с 1700, а Румъния – с 2800. В същото време България има наймного създадени работни места (на 100 000 население) в стартъп фирмите – 80, гласи докладът.

16 декември 2022 l ИНЖЕНЕРИНГ РЕВЮ aipei International Machine Tool Show, познато също като TIMTOS, ще се завърне между 6 и 11 март 2023 г. в изложбения център в Нанганг. С над 1000 изложители, заемащи близо 6100 щанда, и още по-голям мащаб в сравнение с 2022 г., организаторите очакват тазгодишното издание на TIMTOS да се превърне в най-големия търговски панаир в Тайван след премахването на ограниченията за пътуване заради пандемията. Понастоящем чуждестранните професионалисти могат да пътуват свободно до Тайван, за да участват в изложения, а глобалната машиностроителна индустрия се вълнува от предстоящото TIMTOS 2023. Поради тази причина организаторите регистрират увеличаващо се търсене на щандове, предлагащи повече изложбено пространство. Делегации се очаква да пристигнат от Виетнам, Турция, Индия и др. Миналата година се проведе пресконференция за TIMTOS 2023, по време на която Саймън Уанг, президент и главен изпълнителен директор на TAITRA, и Лари Уей, председател на Тайванската асоциация по машиностроене TAMI, представиха акцентите на предстоящото издание на TIMTOS. Саймън Уанг подчерта, че новото мото на TIMTOS, „Keep Rolling in Metalworking“, е израз на това как изложението обединява глобалната машиностроителна екосистема, за да стане металообработката по-интелигентна, по-ефективна и по-устойчива. Няма да е прекалено да се каже, че разрастващата се металообработваща индустрия в световен мащаб е една от основните движещи сили за продължиTIMTOS 2023 приветства завръщането на международните изложители бизнес телен глобален растеж, заяви Уанг. Председателят на TAMI Лари Уей също бе уверен в успеха на TIMTOS 2023. След пандемията машиностроителната индустрия в Тайван става по-устойчива, като продължава работата по посока на интелигентната трансформация и добавянето на стойност към продуктите. TIMTOS, мащабно изложение, събиращо повечето от тайванските компании в машиностроителния сектор, е задължително събитие за тези, търсещи надеждни и иновативни продукти и услуги, разработвани от производителите в страната. Сред останалите участници в пресконференцията бяха Юджийн Чанг, управител на Chin Fong, Ричард Уанг, управител на Earth-Chain, Миро Лин, главен изпълнителен директор на Machine Tool Business Group, както и представители на три национални павилиона – Клинт Бруър от Американския Институт в Тайван, Аксел Лимберг от Германската търговска служба в Тайпе и Бо Мьонстед от Търговския съвет на Дания в Тайпе. Те споделиха интересни мнения за това как изменящите се пазарни тенденции се отразяват на прехода на индустрията към устойчивост. В TIMTOS 2023 ще участват големи компании от Тайван и 17 други държави/региони, включително Hiwin, PMI, YLM, Shinbu, Kafo, Chmer, Hartford, Soco, You Ji, Takisawa, YCM, Kao Ming, Victor Taichung, Delta, Siemens, Heidenhain, Trumpf, Fanuc, igus, Mazak, Mitsubishi, THK, Zeiss, Universal Robots, Mitutoyo, Keyence и Renishaw, които ще покажат най-новите си модели оборудване и интелигентни решения. На изложението тази година ще дебютират три нови тематични области – „Усъвършенствани технологии за металообработка“, „Адитивно производство“ и „Бъдещо производство“. Организаторите канят посетителите да се възползват и от вълнуващите събития от богатата съпътстващата програма на изложението. T

RkJQdWJsaXNoZXIy Mzc3Mjk=