Eнергийноефективни проекти в индустрията

През изминалата година бяха реализирани множество проекти, насочени към повишаване на енергийната ефективност в индустрията, намаляване на въздействието й върху околната среда и оползотворяването на възобновяеми източници на енергия.
Представяме на вашето внимание четири от тях, изпълнени в различни български предприятия - Захарни заводи, Горна Оряховица; Неохим, Димитровград; Ахира, Пловдив и Захарни Изделия - Варна. Заводите бяха отличени от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) като най-добрите частни индустриални кредитополучатели по Кредитната линия за енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници (КЛЕЕВЕИ) и Кредитната линия на Европейския съюз за енергийна ефективност (КЛЕСЕЕ).

Захарни заводи оборудва парогенератори с газови горелки
Отличената за най-икономически изгоден енергоефективен проект, група Захарни заводи включва рафинерия за захар, завод за спирт, завод за захарни изделия и завод за опаковки, разположени на площ от 500 дка в източната промишлена зона на гр. Горна Оряховица. Основен източник на енергия за целия производствен комплекс е топлоелектрическата централа ТЕЦ Г. Оряховица. Централата е изградена през 1960 г. и разполага с два парогенератора по 75 т/ч пара и един от 35 т/ч и електрическа мощност от два генератора по 6 Мвтч. С реализацията на проекта за енергийна ефективност през 2008 г., два от парогенераторите бяха оборудвани с по два броя газови горелки за разпалващо и поддържащо гориво с мощност съответно 6 МВтч и 11 МВтч. Това даде значителен тласък на усилията ни за повишаване на ефективността при производството и намаляване на вредните емисии в атмосферата. Макар и за кратък срок на експлоатация на оборудването, налице са значителни икономии от основно гориво и напълно прекратяване използването на мазут. Реализираният икономически резултат за 2009г е в размер на 593 хиляди лева., а за 2010 г. до този момент е 746 хиляди лева. В резултат от реализиране на проекта, на атмосферата бяха спестени 9078 т. въглеродни емисии”, коментираха от Захарни заводи.

Инсталация в Неохим спестява 32 000 т. емисии
Торовият производител Неохим, Димитровград бе излъчен за победител в категорията "Проект за енергийна ефективност, оказал най-добро въздействие върху околната среда".По повод на наградата от Неохим коментираха: "След изграждането и въвеждането в експлоатация на турбогенераторна станция в завода през 2008 г. се постигна по-пълно използване на топлинната енергия на отпадната пара, получавана при производството на азотна киселина. Голяма част от нея отива за добиване на собствена електроенергия. В станцията са инвестирани повече от 3 млн евро. От 2008 г. в станцията са произведени повече от 46 млн. киловатчаса електроенергия и са спестени близо 32 000 т. емисии от въглероден двуокис. Идеен баща на проекта е производственият директор инж. Тома Томов, който вече не е сред нас. Идеята му е осъществена от екип специалисти от Неохим в състав инж. Ангел Ангелов, зам.-оперативен директор Енергоресурси и енергопроизводство, инж. Дяна Тутанова, инж. Красимир Райнов и инж. Пенка Русева”.

Ахира намалява енергий-ните разходи с 40%
Завод Ахира, който спечели отличието за "Най-добър проект за възобновяема енергия”, е сред най-големите производители на дървесни пелети в България. Производственият капацитет на предприятието е 10 000 т. пелети годишно. Пo-голямата част от продукцията се пакетира и разпространява в Италия, Гърция и България. "Изпълнението на проекта по енергийна ефективност, а именно котел за биомаса в рамките на цялостния проект за пелетна фабрика, се оказа успешна инвестиция, която позволи използването на отпадъчната биомаса, доставяна от фирмата за производство на пелетите и едновременното й използване за гориво на котела. Процесите за подготовка и изсушаване на суровините, необходими за производството на пелети, изискваха инсталация за производство на топлинна енергия с ефективен капацитет от 2000 kW, която ще захранва инсталация за отделяне на влага (сушилня). Предвидените количества биомаса, необходими за производство на топлинна енергия, бяха в размер 900 - 950 кг на час, като предварително отпадъчните материали се раздробяват на частици с подходящи размери", заявиха от Ахира.
"Тригодишната експлоатация на котела показа положителни резултати в няколко аспекта: действителните разходи на биомаса бяха намалени с 30% от предвидените в проекта; през целия период на експлоатация енергийните разходи бяха намалени с близо 40%, а спестената енергия се равнява на 40 000 kW месечно", допълниха от предприятието.

Захарни Изделия постига ефективност чрез газификация
Основната цел на проекта за енергийна ефективност и рационално използване на енергията, изпълнен от Захарни Изделия - Варна в периода януари 2009 - януари 2010, е повишаване на енергийната ефективност на фабриката в гр. Балчик и намаляване на разходите за електричество чрез газификация и подмяна на съществуваща вафлена преса с автоматизирана преса за изпичане на вафлена кора на природен газ. "Вафлите са един от основните продукти на компанията. Машините за производството на вафлени кори, които компанията използва до момента на подмяната, бяха автоматична машина за печене на вафли с 18 преси; автоматична машина за печене на вафли с 24 преси и ръчна преса за изпичане на вафлени кори.
Общият производствен капацитет на трите машини за печене бе между 800 и 1000 кг. вафлена кора за денонощие. Загубите на сурово тесто и недоброкачественото количество вафлена кора възлизаха на около 19.5%. Най-голямата част от загубите на сурово тесто и недоброкачествени вафлени кори се получаваха от машината за ръчно печене. В тогавашната ситуация общата консумация на ел. енергия на машините за печене бе 1711 мегавата, които струваха на компанията 111 783 евро. Високата цена на енергийните носители, респективно високата цена на готовата продукция и нарастващата конкуренция на българския пазар на захарни продукти, бяха сред основните причини Захарни Изделия - Варна да търси възможности за подобрение на енергийната си ефективност", поясниха от предприятието.
"За газификацията на фабриката в Балчик се премина през няколко основни подпроекта: изграждане на вътрешни газопроводни линии и свързването им към главната газопреносна мрежа; автоматична газконтрол система; изграждане на система за безопасност. Крайният резултат от мерките за енергоспестяване е редукцията на електрическа консумация от 1711 мегавата за 1 година и подмяната на част от електрическото потребление с консумация на 143 000 нормални куб. м природен газ. Общата спестена сума възлиза на 87 984 евро, включително и спестяване на 24 708 евро в оперативните разходи и разходи за поддръжка. Анализите показват, че осъществяването на проекта води до намаляване на енергийните разходи с 56.61%, в сравнение с текущите оперативни такива, които отговарят на изискванията на ЕБВР за достигане на минимални спестявания на енергийната консумация от 10%. Окончателната стойност на проекта е 130 616.80 евро. Около 45 000 евро са финансирани със собствени средства, а останалите 85 616.80 евро са отпуснати под формата на инвестиционен кредит от Банка Пиреос България. Грантът е в размер на 15% от кредитираната сума или в окончателен размер на 12 842.52 евро - отпуснат от ЕБВР", заявиха от Захарни Изделия - Варна.

Възможности за финансиране на проекти за енергийна ефективност в индустрията
Кредитните линии на ЕБВР за устойчива енергия предоставят средства на местни банки-партньори, които от своя страна предоставят кредити на компании от частния сектор за енергийна ефективност в индустрията и малки възобновяеми проекти. Банки-партньори по програмите на ЕБВР са Алианц Банк България, Банка Пиреос България, Обединена Българска Банка, Райфайзенбанк (България), УниКредит Булбанк и Юробанк И Еф Джи България (Пощенска банка). Пакетът, който получават фирмите по програмите на ЕБВР включва кредит от банка-партньор, субсидия в размер до 15% от сумата на отпуснатия кредит и безплатна помощ от консултантите по проекта DAI и Енкон Сървисис.
КЛЕЕВЕИ е създадена с цел да подпомага проекти в частния сектор за енергийна ефективност в промишлеността и малки проекти в областта на възобновяемите енергийни източници. От стартирането на програмата през 2004 г. до септември 2010 г. от разполагаемите средства по КЛЕЕВЕИ, възлизащи на общо 155 млн. евро, подкрепа са получили 204 проекта за устойчива енергия, като са отпуснати кредити за 106 милиона евро и са предоставени субсидии на обща стойност над 18,5 млн. евро. Тези проекти са намалили на годишна база българските емисии на въглероден диоксид с над 645 000 тона CO2 и са заменили 987 000 MWh от електрическите мощности на АЕЦ Козлодуй със зелени енергийни ресурси, достатъчни да покрият потреблението на електроенергия на близо 320 хил. домакинства.
Втората програма на ЕБВР с финансовата подкрепа на Европейския съюз и разполагаеми средства в размер на 20 млн. евро е Кредитната линия на ЕС за енергийна ефективност. Тя стартира през април 2008 г. До момента по програмата са финансирани 28 проекта за над 16 млн. евро. Очакваните спестявания на електрическа и топлинна енергия от реализацията на тези проекти е над 50,000 MWh, а намалените въглеродни емисии над 41,000 т. годишно. Банки-партньори по програмата са Обединена Българска Банка и УниКредит Булбанк.
През 2009 г. ЕБВР одобри второ продължение на КЛЕЕВЕИ до 30 юни 2011 г., като прибави още 55 млн. евро към досегашните 100 за проектно финансиране чрез местните банки-партньори на частни български индустриални предприятия за повишаване на енергийната ефективност и за малки проекти в областта на възобновяемите енергийни източници.