Интервю с Ивелина Василева, заместник-министър на околната среда и водите

Начало > Интервю > ВиК инфраструктура в България - специално издание

Най-голямото предизвикателство е оползотворяването на водния ресурс при адекватна инфраструктура

Какво е състоянието на водния сектор в страната към момента?
Към момента водният сектор в страната по отношение на изградеността и състоянието на ВиК инфраструктурата се характеризира с висок процент на изграденост на водоснабдителната мрежа, но с лошо техническо състояние и среден процент изграденост на канализационната инфраструктура (канализационни мрежи и пречиствателни станции за отпадъчни води), която също се намира в лошо техническо състояние.

Като по-конкретни данни за ВиК инфраструктурата може да се посочи повече от 98% изграденост на централизирана водоснабдителна система със средни загуби от около 60%, дължащи се на факта, че водопроводната мрежа е изградена предимно от етернитови и стоманени тръби преди 1980 г., чийто експлоатационен срок е изтекъл.
По отношение на канализационната инфраструктура, в агломерациите с над 2000 еквивалентни жители, в които изграждането на такава инфраструктура е задължително, около 70% от отпадъчните води се събират и около 60% се пречистват, като и тук по-голямата част от канализационните мрежи са с изтекъл амортизационен срок и с висока степен на инфилтрация, а съоръженията за пречистване се нуждаят от реконструкция и модернизация.

Очертайте накратко актуалната нормативна рамка и предстоят ли някакви промени с цел подпомагане на ефективната работа в сектора?
На национално ниво политиката във ВиК отрасъла се провежда от МРРБ на регионално ниво асоциациите по ВиК имат отговорността за управление на ВиК активите, в т. ч. сключването на договор с ВиК оператор за тяхната експлоатация, а на местно ниво кметът на съответната община провежда политиката по изграждане, реконструкция и модернизация на ВиК инфраструктурата, която е собственост на общината.

Министерството на околната среда и водите от своя страна определя политиката по управление и опазване на водите като национален ресурс и стои образно казано на "входа" и "изхода" на системата, като предоставя за ползване воден ресурс за водоснабдяване и определя изискванията към пречистените отпадъчни води преди те отново да бъдат върнати във водоприемниците. В тази роля и въз основа на изискванията на Закона за водите МОСВ разработи национална стратегия за управление и развитие на водния сектор, в която бяха идентифицирани всички аспекти на водния сектор - законодателство, количество и качество на ресурса, компетентни органи и заинтересовани страни, състояние на инфраструктурата, икономически аспекти и т. н., като въз основа на стратегията предстои изготвянето и на отраслови стратегии. По отношение на ВиК сектора бяха  идентифицирани няколко законодателни промени, които в момента се разглеждат от Народното събрание в проекта за изменение и допълнение на Закона за водите, а именно общините да бъдат собственици на ВиК инфраструктурата (а не ВиК дружествата, което е положението в известна степен към момента) и обособените територии, в които действат ВиК операторите да бъдат окрупнени, от което да бъде постигната по-голяма ефективност и финансова стабилност на дружествата и съответно по-добро управление на инфраструктурата.

Кои са основните предизвикателства пред ефективното управление на водните ресурси в страната?
В зависимост от влажността през дадена година, на територията на страната се събират между 9 и 24 млрд. м3 вода, без тук да се включват водите на р. на Дунав.
Поради неравномерния отток на реките, за нуждите на водоснабдяването на населените места, напояването, електропроизводството и промишлеността се налага регулиране на техния приток посредством изграждане на язовирни стени.

Понастоящем в страната има изградени повече от 2300 язовирни стени, като 53 от тях са определени като значими язовири с комплексно предназначение със сума на общите им обеми 6 692,03 млн. м3, която представлява 87% от сумата на общите обеми на изградените в страната язовири.

Чрез ежемесечни графици водата от тези язовири се разпределя приоритетно по отрасли. При разрешаване на водовземанията се спазват следните приоритети: за питейно-битови цели; лечение и профилактика - само за минерални води; за земеделски цели; други цели, включително промишлени цели, отдих и хидроенергетика.

Общото водопотребление в страната възлиза на над 10 млрд. м3 (около 50% от водните ресурси на страната), т. е. за всички нас най-голямото предизвикателство е да оползотворяваме ресурса с наличие на адекватна инфраструктура.

Какви аспекти включва Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор в България? На какво се гради тя?
Към настоящия момент проекта на Националната стратегия за управление и развитие на водния сектор е одобрен от Министерски съвет с Решение № 746/11.09.2012 г. и предстои да бъде разглеждан в зала от Народното събрание.

Стратегията формира три ключови въпроса с изключително значение за управлението на водния сектор:  Как държавата да организира управлението и контрола на системите във водния сектор? Кой орган и структура следва да взема решенията за инвестиции и тяхната приоритетност в инфраструктурата на водния сектор? Какви следва да бъдат източниците на финансиране за инвестиции във водния сектор при очертаващия се голям финансов дефицит в областта?

Стратегията залага на изпълнението на ангажиментите, които страната ни е поела при присъединяването към ЕС, и ще се съобрази с политиката на Европейската общност за управление на водите. Политиката във водния сектор се основава на плановете за управление на речните басейни, начините на интегриране на политиката по енергетика с политиката по водите, политиката за регионално развитие, общата селскостопанска политика, политиките по изменение на климата и намаляване на водните запаси.

Какви действия в посока устойчиво използване на водите предприема МОСВ?
Целта на закона е да осигури интегрирано управление на водите в интерес на обществото и за опазване на здравето на населението, както и да създаде условия за: осигуряване на достатъчно количество и добро качество на повърхностните и подземните води за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване; намаляване на замърсяването на водите; опазване на повърхностните и подземните води и водите на Черно море; прекратяване на замърсяването на морската среда с естествени или синтетични вещества; намаляване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетни вещества; прекратяване на заустванията, емисиите и изпусканията на приоритетно опасни вещества; предотвратяване или намаляване на вредните последици за човешкия живот и здраве, околната среда, културното наследство и стопанската дейност, свързани с вредното въздействие на водите.

Целите се постигат чрез: предотвратяване влошаването, както и опазване и подобряване състоянието на водните екосистеми, на пряко зависимите от тях сухоземни екосистеми и влажни зони; насърчаване на устойчивото използване на водите чрез дългосрочно опазване на наличните водни ресурси; комплексно, многократно и ефективно използване на водните ресурси; прилагане на мерки за опазване и подобряване на водната среда; осигуряване на непрекъснато намаляване на замърсяването на подземните води и предотвратяване на замърсяването им; намаляване на последиците от наводнения и засушавания; оценка и управление на риска от наводнения.

Въпросът за комплексното, многократно и ефективно използване на водните ресурси е един от ключовите въпроси по управление на водите в период на климатични промени. При изготвянето на вторите Планове за управление на водите в Програмите от мерки ще бъдат включени и мерки за адаптиране към климатичните промени. Примери за мерки, които са в тази посока: доизграждане на започнатите язовири, използване на водоспестяващи технологии, оборотно използване на водите, подходяща ценова политика, осигуряване на стимули за потребителите.

Какъв е размерът на европейските средства, отпускани за реализацията на проекти във водния сектор? На какъв етап е тяхното усвояване?
В рамките на ОП "Околна среда 2007-2013 г." (ОПОС) са отпуснати 2,512 млрд. лв. за инвестиции в сектор "Води". От тази сума европейските средства са 2,009 млрд. лв. по линия на Кохезионен фонд (КФ) или 80% от общата сума в сектора. Реално изплатени по проекти са близо 17% (от разполагаемия бюджет) или 423,2 млн. лв. по ОПОС, от които 338,6 млн. лв. са европейски средства (по линия на КФ). В изпълнение са 127 проекта за подготовка и изграждане на ВиК инфраструктура на обща стойност 3,5 млрд. лева. От тях над половината предвиждат изграждане и реконструкция на обекти по водоснабдителните и канализационни системи, най-вече в големите градове.



Ключови думи: Интервю, Ивелина Василева, заместник-министър, околната среда и водите



Top