Шкафове за електроапаратура в ХВП

• Материалите и повърхностите трябва да бъдат корозионно устойчиви, да могат да бъдат почиствани и дезинфекцирани, да са гладки, без пукнатини и пролуки
  
  
• Трябва да се предотвратява проникването на течности и хранителни продукти в шкафа, когато вратата му е отворена
  
  
• Доказването на хигиенната приложимост на шкафовете за електроапаратура трябва да се извършва от признат институт по изпитване с необходимия опит в областта

Често се случва да чуваме за предупреждения за опасност или за изтегляне на продукция от хранително-вкусовата промишленост. На фона на силно чувствителното на тази тема общество, едно е сигурно – замърсяването на продуктите в сектора трябва да се избягва на всяка цена. Най-големите рискове са свързани с микроорганизми като гъби и бактерии. Само тези, които успеят да избегнат замърсяване в производствения процес и да отстранят тези вредни фактори от работната среда, няма да имат проблеми, от които да се притесняват. Това ясно показва колко важен е станал хигиенният фактор. В случай че хигиенните принципи не са спазени по време на производство, логичните последици за производителите и търговците са сериозни финансови загуби.

Персоналът в хранително-вкусовата индустрия често е принуден да изпълнява допълнителни, времеемки дейности, които да гарантират сигурността на критичното електрическо и електронно оборудване преди процедурите по почистване. В противен случай може да се стигне до нежелани производствени забавяния и загуба на безопасността на продукцията поради навлизане на вода и формиране на зони с благоприятни за развитието на бактерии условия. Шкафовете осигуряват защитена среда за уязвимите електрически компоненти, като тези, проектирани специално за експлоатация в рамките на производствените линии в хранително-вкусовата индустрия, обикновено са известни като шкафове за електроапаратура с хигиенен дизайн.

Изискванията на хигиенния дизайн

Всички официални регулации, директиви и насоки по отношение на хигиенния дизайн са базирани на системата за контрол на качеството HACCP (Hazard Analysis and Critical Control Points, което в превод означава Анализ на опасностите и контрол в критични точки). Тази система произхожда от аерокосмическата индустрия и се основава на методологията FMEA (Failure Mode and Effects Analysis или Анализ на появата на откази и тяхното влияние).

Съгласно Регламент (ЕО) № 852/2004 относно хигиената на храните внедряването на HACCP се изисква по закон. Основните характеристики на HACCP системата включват: анализ на опасностите за безопасността на храните в компанията; определяне на критичните точки за мониторинг на храните; дефиниране на граници на интервенция за критичните точки; осигуряване на непрекъснат мониторинг на безопасността на храните; дефиниране на корективни мерки в случай на отклонения; верифициране, че системата гарантира безопасността на храните; документиране на всяка предприета мярка.
Преди ЕС да приеме основните директиви за унифицирани хигиенни правила, всяка държава членка има свои собствени регулации, към които производителите на хранителни продукти трябва да се придържат. ЕС обединява всички тези регулации, специфични за отделните държави, и дефинира всеобщо приложими директиви.

Те също са базирани на седемте принципа на системата HACCP. В допълнение частни организации изготвят насоки, основаващи се на най-добри практики и конкретни проблеми, свързани със сектора. Тези насоки също могат да бъдат използвани като база за хигиенно производство.
Всички тези директиви, регулации и насоки целят да се гарантира, че съоръженията на производителите на храни могат да се почистват възможно най-лесно и същевременно възможно най-добре, за да се осигури възможно най-високо ниво на безопасност за крайния консуматор. Освен това индустрията е под натиск да гарантира, че крайните потребители консумират продукти, които са пресни, дълготрайни и преди всичко възможно най-безопасни.

Изисквания за материалите, конструкцията и употребата

Хигиенният дизайн е принципът на проектиране, осигуряващ възможност за лесно почистване на компоненти, машини и цели производствени инсталации. Материалите и повърхностите трябва да бъдат корозионно устойчиви, да могат да бъдат почиствани и дезинфекцирани, да са гладки, без пукнатини или пролуки и да осигуряват възможност за протичането на течности. Присъединяванията следва да са уплътнени, заварени безшевно или залепени. В хранително-вкусовата промишленост трябва да се избягва употребата на винтове и други крепежни елементи, освен ако те не са хигиенен дизайн. Нишите, т.е. пространства, които не могат да бъдат инспектирани визуално или да бъдат почистени, трябва да се избягват на всяка цена.

Разстоянието между машините или шкафовете и стените трябва да е достатъчно, за да се осигури възможност за почистване. В машините не трябва да проникват течности или други вещества, а смазочните материали трябва да са такива, че да не излагат на риск хранителните продукти. Компонентите, които могат да се повредят, следва да могат да се подменят лесно, без това да води до допълнителни неизправности.

Изисквания за шкафовете

На първо място шкафовете за електроапаратура трябва да отговарят на общите изисквания. Празните корпуси се причисляват към валидна директива на ЕС по отношение на CE маркировката, съгласно която съществува задължение за маркиране. По-специално тук трябва да се спомене Директива 2014/35/ЕС за хармонизиране на законодателствата на държавите членки за предоставяне на пазара на електрически съоръжения, предназначени за използване в определени граници на напрежението. Други важни директиви на този етап са Директива 2006/42/ЕО относно машините и Директива 2004/108/ЕО относно електромагнитната съвместимост.

Тези изисквания са към всички шкаф-системи за електроапаратура в индустриална среда. Тези директиви и стандарти обаче не предоставят никаква информация относно реалната хигиенна приложимост на шкафа. Поради липса на стандартизирани и признати методи за изпитване изборът на конкретен хигиенен дизайн остава за производителя на шкафа и за крайния потребител. Независимо от това, дизайнът все пак трябва да отговаря на изискванията на гореспоменатите директиви.

Съгласно стандарт БДС EN 1672-2:2021 предприятията за производство на храни могат да бъдат разделени на три хигиенни зони. Първата (food area) обхваща всички повърхности, които влизат в пряк контакт с храните, и всички повърхности, от които храната или други материали може да се отцеди, прокапе или разтвори в хранителните продукти. Втората зона (splash area) обхваща всички повърхности, които влизат в пряк контакт с хранителните продукти и от които те не се връщат към продуктовия поток. Третата зона (non-food area) включва всички останали повърхности.
Шкафовете за електроапаратура в хранително-вкусовата промишленост трябва да са изработени от неръждаема стомана със съответната грапавост (височина връх – падина < 0,8 микрометра). Всички повърхности и подгънатите ръбове на покривите и вратите трябва да бъдат видими. Течностите трябва да могат да се оттичат и не трябва да е възможно да се поставят предмети върху шкафовете. Това обуславя изискването покривът и вратата да са с наклон от 30 и 10 градуса съответно.

Трябва да се предотвратява проникването на течности и хранителни продукти в шкафа, когато вратата му е отворена (например при поддръжка на системата). Това означава, че е необходим издаден навън ръб.

В допълнение не трябва да има мъртви зони или подрези, които са трудно видими или е невъзможно да бъдат видени. За тази цел трябва да се използват подходящи уплътнения. В практиката се оказва, че уплътненията са ключов фактор. Уплътнението от външната страна създава разстояние между шкафа и вратата. Върху него не бива да се допуска развитието на микроорганизми. Под внимание трябва да се вземат и факторите, свързани с подмяната и издръжливостта на уплътненията. Това е необходимо поради аспектите на умора на материала вследствие на циклите на затваряне и отваряне, както и на условията на околната среда.

Всички ръбове (заварки, огънати ръбове, уплътнения или компоненти със сложна геометрия) трябва да имат радиус от поне 3 мм и да гарантират гладък преход. Това може да бъде постигнато чрез поставяне на крепежни елементи от вътрешната страна или чрез шлифоване на заваръчните шевове. Всеки неметален елемент трябва да бъде устойчив на почистващи агенти.

Трябва да е възможно да бъдат подменени всички сменяеми компоненти с такива със същото качество. Това може да се осъществи чрез използване на сменяемо уплътнение. С други думи, за всички компоненти трябва да има наличност от резервни части.
Категорията на защита следва да се адаптира към условията на почистване ни на работната среда. Наличието на декларация за съответствие и подходяща документация е жизненоважно.

Доказване на хигиенната приложимост

Доказването на хигиенната приложимост на шкафовете за електроапаратура трябва да се извършва от признат институт по изпитване с необходимия опит в областта. Една примерна процедура по изпитване може да включва например: замърсяване на обекта с флуоресцентно маркиран млечен продукт; измиване, изсушаване, идентифициране на остатъците чрез флуоресценция.

Общите условия като температура, разстояние на изпитване и време на изсушаване трябва да бъдат възможно най-реалистични и да бъдат записани. Добре е са се проведат сравнителни тестове с цел да се направи сравнение с конвенционалните шкафове за електроапаратура. След реалистичен процес на почистване за определено време и с определени препарати, хигиенният шкаф трябва да бъде почистен до липсата на всякакви остатъци.