Управление на водните ресурси в страната

Начало > Бизнес > ВиК инфраструктура в България - специално издание

Управлението на водите в България се осъществява на национално и басейново ниво. Със закона за водите и в съответствие с Директива 2000/60/ЕС, у нас са определени четири района за басейново управление: Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски и Западнобеломорски, за които отговарят едноименните басейнови дирекции.
Определените със закона за водите речни басейни не следват административно-териториалното деление на страната. Управлението на водностопанските системи се извършва на технологичен и басейнов принцип в съответствие с условията на разрешителните за водоползване и ползване на водните обекти за различни стопански дейности и за заустване на отпадни води в тях.

На национално ниво отговорностите спрямо водните ресурси са поделени помежду няколко министерства. Последните кризисни събития, вследствие наводненията в Южна България през м. февруари, показаха на институциите, че водният сектор има нужда от сериозна преоценка на отговорностите към водните съоръжения в България.
С решение на МС, Министерството на икономиката енергетиката и туризма (МИЕТ) чрез НЕК и държавно предприятие "Язовири и каскади", пое отговорността за управлението, техническата експлоатация и поддръжката на всички язовири за питейно-битови нужди у нас, независимо от тяхната собственост. С предписанията на "Язовири и каскади" са длъжни да се съобразяват и концесионираните или отдадени под наем язовири. Останалата част от язовирите и микроязовирите, без общинските и тези за питейни нужди, стават публична държавна собственост, като грижата за тях е поверена на Министерството на земеделието и храните (МЗХ), чрез предприятие "Напоителни системи". В правомощията на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) е определянето на режима на водоползване на 54 значими язовири в страната.
Очакваните промени в закона за водите ще регламентират прехвърлянето на собствеността върху стотиците малки язовири от общините на държавата. Под опеката на местната власт ще останат единствено водоемите, дадени на концесия.

Промените в закона предвиждат и повече права за експертите от "Язовири и каскади" и "Напоителни системи", така че да могат да се изпълнят предписаните от двете дружества мерки за безопасност на по-малките хидротехнически съоръжения.
Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) е натоварено със задачата да направи единен регистър на всички язовири, водопроводи и защитни диги в страната - държавна и общинска собственост, които по предварителна информация на ведомството наброяват 3000 язовира.

Проверка на хидротехническите съоръжения
След преливането на яз. "Иваново" в началото на м. февруари т. г., МС инициира проверка на потенциално опасните язовири, микроязовири и хидротехнически обекти на територията на страната. Със задачата да провери техническото състояние на водоемите у нас бе натоварено икономическото министерство, чрез предприятието "Язовири и каскади". Заедно с екипи на "ВЕЦ" и "Хидроелектроинвест" те успяха да проверят 565 язовирни съоръжения, включително и 49 язовира, които общините посочиха като критични.

Равносметката на министерството на икономиката е, че в България има 147 язовирни съоръжения с проблем в преливниците, а в 68 от тях има нарушения при основните изпускатели.

Сред сериозните нарушения, открити от проверяващите екипи на създадената експертна група, бе и наличието на огради и мрежи при преливниците с цел запазване на рибата във водоемите. Проверките отчетоха и липсата на насипни стени или непочистени речни легла при голяма част от по-малките язовири.

Оценка на водните ресурси
Водните ресурси са използваемата част от природните води и се формират предимно от валежите и се проявяват като повърхностни и подземни води. Според Закона за водите, Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) има ангажименти за оценката на водните ресурси, в това число и на валежите, както и за развитието на системите за ранно предупреждение от високи води. НИМХ предава оперативни данни за валежите, дебелината на снежната покривка, реките и подпочвените води, като прави дневни, седмични и месечни анализи на данните, подадени от оперативните станции в страната. Секция "Хидрология" на НИМХ изготвя месечни и годишни доклади за състоянието на реките и подпочвените води, които се подават към МОСВ.

Състояние на речните басейни и тяхното управление
Дейността на басейновите дирекции се координира от дирекция "Управление на водите" към МОСВ. Съгласно изискванията на чл. 14, ал. 1, т. б от Рамковата Директива за водите 2000/60 и Графика за информиране на обществеността по изготвянето на План за управление на речните басейни (ПУРБ), четирите дирекции изготвиха междинен преглед на значимите проблеми по управлението на водите. Този преглед отразява мнението на заинтересованите страни, в резултат на проведените консултации с обществеността през 2006 г. и 2007 г. Въз основа на извършените анализи на състоянието на водните тела всяка дирекция изготви план за управление на речните басейни, чийто период на действие е 6 години - от 2010 г. до 2015 г.

Риск от наводнения
Превенцията от природни бедствия, в това число и наводнения, е актуална тема напоследък, затова и информираността по отношение на риска от наводнения е наложителна. Оценката и управлението на риска от наводнения е предмет на Директива 2007/60/ЕС, позната още като Европейска Директива за наводненията, която е в сила от 26.11.2007 г., и е транспонирана в националното законодателство с изменението на Закона за водите през м. август 2010 г.

За оценката и управлението на риска от наводнения отговарят четирите басейнови дирекции в страната, които след приемане на съответната методика от МОСВ, обявиха обществени поръчки за изпълнение на задачата.

Опитът на РЕСАК в оценката на риска
Частният изследователски център РЕСАК работи като консултант и изпълнител по проекта за оценка на риска от наводнения, съвместно с Басейнова дирекция Дунавски район. "Работата ни по проекта е естествено продължение на досегашната ни дейност в областта на превенцията от природни бедствия, в това число и наводнения", обясни г-жа Людмила Миленова, директор на центъра за приложения на спътникови изображения РЕСАК. "Целта на настоящия проект е анализ на опасността от наводнения в населените места, разположени по поречия на реки, и оценка на предварителния риск от наводнения. Според процедурата по проекта, данните от всички карти и анализи се обобщават от басейновата дирекция (Дунавски район, респективно другите дирекции), след което се публикуват на сайта на съответната дирекция за обществено обсъждане. След 2-месечен срок на обсъждане се пристъпва към оценка на риска от наводнения, която включва голям обем от задачи и трябва да приключи до края на т. г.

Освен опита на Гражданска защита в превенцията от наводнения, РЕСАК ползва и карта за земното покритие за цялата територия на България, базирана на Системата за класификация на земно покритие на ФАО/ООН Land Cover Classification System - LCCS, която установи, че при наводнения са засегнати приблизително: 6140 км2 земеделски земи, 1409 км2 гори, 1550 км2 смесена растителност, 4 км2 планински треви и пасища и 796 км2 урбанизирани територии.

Подробни данни и симулационни модели на наводнения по водосбори и населени места може да се видят на експерименталния геопортал http://www.bsdi.asde-bg.org.
Цялата тази информация е насочена към общинската, областната и държавната администрация с цел превантивни мерки за минимизиране щетите от евентуални наводнения, оценка на риска от тях, изчисляване на ценностите и активите при природни бедствия.

Приложение на спътниковите изображения в управлението
В подкрепа на създаването на единен регистър на язовирите в България биха могли да работят специалисти от различни неправителствени организации. В това отношение Центърът за приложение на спътникови изображения РЕСАК поддържа определена информационна база за водните обекти на територията на България, които според тях са близо 10 600. Там са включени големи и малки язовири, езера и влажни зони.
Осъзнавайки важността от подробна информация, центърът РЕСАК си е поставил амбициозната задача по картиране на всички настоящи водни обекти в България, в т. ч. язовирите, на база спътникови и самолетни изображения с много висока разделителна способност и попълване на информация за тях. Картирането се извършва на база на спътникови изображения или ортофото, като за големите язовири мащабът е 1:10 000. Вече има данни за 52 комплексни язовира. Подготвени са и предложения за паспорти на всеки тип воден обект, с данни за важни географски, морфометрични, хидротехнически, физико-химични и биологични параметри.

Експертите от Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция - АУРЕ и Център РЕСАК вече тестваха подобна технология, като през 2008 г. изпратиха до няколко общини списък и карти с картографираните в техните административни граници водни обекти и по-олекотен формат на паспорт за попълване. В тях са включени големи и малки язовири, езера и влажни зони. Картите, които те създават, съвместно със специалисти от Агенция за устойчиво развитие и евроинтеграция (АУРЕ), СУ Св. Климент Охридски и Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ-БАН), могат да послужат за създаване на воден регистър на страната.



Ключови думи: Управление, водни ресурси, басейново управление, Дунавски, Черноморски, Източнобеломорски, Западнобеломорски



Top