Владислав Христов
Начало > Лица > Сп. Инженеринг ревю - брой 5, 2006
Управител на РОКОН
Името на Владислав Христов се произнася с уважение в средите на българската енергетика. Уважение, дължащо се на факта, че г-н Христов ръководи българска производствена фирма, която успешно се конкурира с мощни западни компании в консервативна сфера като енергетиката. За стила му на работа говори красноречиво убедеността, с която заявява, че добрите специалисти не се управляват - те се мотивират. "Бизнесът трябва да бъде стойностен. Мисията на всеки човек е да постави своята тухличка в мирозданието на човечеството", разкрива жизнената си философия г-н Христов, разказвайки за досегашния си професионален път. Като образование шефът на Рокон е математик. Завършил е Софийския университет "Св. Климент Охридски". Трудовото поприще на г-н Христов стартира доста преди да получи дипломата си за магистърска степен по математика. Още като студент трета година започва работа в Център за ускорено внедряване Прогрес или както е познат в онези години ЦУВ Прогрес, който по-късно прераства в Институт по техническа кибернетика и роботика (ИТКР). В приоритетната за тогавашната икономика на страната сфера на роботизацията, младият специалист трупа професионален опит и самочувствие през следващите години. На роботизацията посвещава всичките си професионални усилия до началото на 1988 г., когато разбира, че времето на големите инвестиции в областта е безвъзвратно отминало. "Роботиката е изключително скъп занаят. Само много мощни финансово компании могат да инвестират в подобни програми", категоричен е Владислав Христов. За разлика от редица свои колеги, утвърденият специалист не продължава да живее със спомени за доброто старо време, а рискува, основавайки с колеги фирма Комсист в началото на 1989 г. През лятото на 1990 г. създават джойнт-венчър с ИТКР, занимаващ се с разработка на техника с приложение в енергетиката. През 1992 г. ИТКР изтегля дела си от съвместната фирма с мотива, че БАН няма интерес в съвместното производство. С това е дадена зелена светлина на днешната утвърдена фирма Рокон.
Определям себе си като
упорит мечтател. Ако пожелаеш нещо, единствено въпрос на работа и време е да го постигнеш.
Призванието ми е
да привеждам сложните системи до верига от прости елементи и така да помагам на хората да мечтаят, да искат повече от живота.
Нося кръста си
на последна инстанция за всеки нерешен проблем. По този начин се радвам на свободата никой да не може да ми попречи.
Самочувствието на добър професионалист
може да е следствие само от постигнатите резул-тати. На добрия професионалист трябва да му личи.
Здравата почва под краката
- осигурявам я с начина на мислене и принципите, които изповядвам.
Цената на успеха
е висока, в това число загубата на много лични неща. Както всяка цена, и тази трябва да се заплаща.
Опорите в бизнеса и живота
са семейството, партньорите и близките приятели. Иначе водещият ми пример е библейската история за Давид и Голиат. Няма запазени периметри само за големите в бизнеса.
Личният пример
е определящ пред олтара на успеха. Това е огромна отговорност, защото вярващите в теб го подражават.
Клиентът е
основата, около която се строят плановете и стратегиите. Удовлетворението на клиента е висшата оценка за работата ни.
Стойностните неща в бизнеса са
търпението, почтеността и доверието, но в разумни граници. Не приемам бизнес на всяка цена.
Отговорността е
поделена при работа в екип. Това изгражда хората и ги готви за по-сложни задачи. Отговорността на лидера, обаче, е лична.
Целта оправдава средствата
не е моето верую. Отсъствието на норми ме възмущава.
Парите са
универсален измерител на стопанската дейност.
Не е редно парите да бъдат самоцел.
Агресията в бизнеса
издава неуравновесеност. Рискът от неуспех се увеличава. Наблюдавана отстрани, предизвиква смесени чувства.
Ако можех да се върна назад,
бих минимизирал романтичния си период в бизнеса. Рационалността следва да е водеща.
Здравите нерви в пазарните битки
са решаващият фактор за успеха. Волята да се наложиш над емоциите си е определяща.
Приемствеността
е основа на еволюцията, която е основа на поведението ми. Възможността за промяна е най-човешкото качество.
Приятелите
са най-важното нещо след семейството. Те са
най-силните корективи на характера и
поведението ни. Благодарен съм за шанса да срещам подходящите партньори за различни начинания.
Враговете
сами са се конституирали като такива. Затова като принцип са простени и забравени. Водя битки с тях по принуда, но до победа.
Бих си пожелал
здраве и мъдрост. Трябва ми време, за много неща.
Новият брой 6/2024
