За относителността на добрата сделка

Начало > Редакционен коментар > Сп. Инженеринг ревю - брой 7, 2008

Всеки инженер, независимо от тясната си професионална специализация, повече или по-малко познава теорията на относителността на Айнщайн. А и да не е запомнил в дълбочина принципите и изводите от общата и специалната теория на относителността, с почти 100% сигурност знае, че всяко тяло с маса m в покой притежава определена енергия E = mc2.
За разлика от физиката, специална теория за относителността на добрата сделка в икономическите науки няма. Не са въведени нито съответстващи принципи на еквивалентността, не съществуват идеи за изкривено пространство-време, не са необходими инерциални отправни системи и т.н. Дори отсъства общоприето определение за добра сделка.
През различните времена и нрави критериите, разбиранията и същността на търговията са се променяли. Типичен пример е изповядваният в нашите географски ширини еквивалент между добра сделка и далавера, особено отличителен в последните години.
Добър пример за относителността на понятието добра сделка е например историята на диаманта Еврика. Той тежи повече от 21 карата и е сред символите на прочутите южноафрикански мини. Бил открит през втората половина на деветнадесети век напълно случайно от малко местно момче. Когато попитали майката на момчето дали е съгласна да продаде диаманта, тя го огледала и решила, че не е твърде почтено да се вземат пари за някакво камъче. Затова просто го подарила. Друг диамант с внушителното тегло от 83.5 карата, наречен по-късно звездата на Южна Африка, пък бил продаден за стадо овце. Встрани от пропуснатите ползи за продавачите, тези диаманти изиграли пазарната си роля, тъй като, според редица историци, поставили началото на диамантената треска, която, за съжаление, завършила с кръвопролитна гражданска война.
Доколко огромна и неподлежаща на дефиниране, измерване и прогнозиране е относителността в разбиранията за добра сделка се убедих преди броени дни. Тогава бях свидетел на спор между двама колеги от бранша, с дългогодишен опит и сериозни пазарни позиции в търговията с индустриални продукти у нас. При едни и същи параметри на сделката, за едно и също изделие, единият колега смяташе, че за настоящата конюнктура сделката е успешна, а вторият категорично не бе съгласен с него.
По въпросите, отнасящи се до добрата сделка съществува едно елементарно еврейско правило. "Не е добра сделка онази, в която и продавачът и купувачът са изключително доволни. Добра е онази сделка, при която и двете страни са малко недоволни". Което също е относително...

инж. Амелия Стоименова,
главен редактор




Top