За техниката от класата на Р-51 Мустанг
Начало > Редакционен коментар > Сп. Инженеринг ревю - брой 1, 2008
Техниката от класа струва пари - и днес, както и преди десетилетия. Въпросът е каква работа очакваме да върши за инвестицията в нея - и първоначалната, и експлоатационната, и амортизационната. Неслучайно, историята на техниката "помни" скъпи съоръжения, превърнали се в легенда, много преди да излязат от употреба. Като славния модел изтребител на Съюзническите армии от времето на Втората световна война - Р-51 Мустанг, определян от някои западни историци като най-добрия модел на своето време. Любителите на авиацията сигурно могат да изброят десетки въздушни битки с изтребители на Луфтвафе, даващи основание за митологизирането на Р-51 Мустанг още в годините на десанта в Нормандия. Без съмнение, фактите от историята на изтребителя говорят за техническите му достойнства достатъчно красноречиво - за нуждите на военно-въздушните сили на Великобритания и САЩ са произведени 15 386 броя, прелетените километри са безчет, а бойната му слава се дължи на около 5000 свалени противникови самолети. Още повече, че в годините след края на войната, Р-51 продължил да се използва и дори поставил световен рекорд за скорост от самолет с бутален двигател - 803.139 км в час. Бил оборудван с мотор на Ролс-Ройс с мощност 3800 к.с.
Преди да се превърне в "господар" на въздушните пространства, пилотиран от най-добрите английски и американски асове, Р-51 Мустанг извървял дълъг път от конструирания в съответствие с британското задание модел NA-73Х през април 1940 г. до първия си боен полет на 5 май 1942 г. И първоначално показал неудовлетворителни височинни летателни характеристики, което го върнало на експерименталния етап за месеци. Наложило се авиоинженерите доста да поработят върху конструкцията му, преди да бъде въведен в серийно производство. През годините, в които трупал слава в бойни операции из Европа, Африка и Азия бил неколкократно усъвършенстван като летателни характеристики и бойно оборудване. Развоят му продължил години и струвал на съюзниците "солено".
И тогава, както и днес, добрите технически решения обикновено са резултат на дългогодишни усилия, творчество, ентусиазъм и много пари. И напълно логично струват скъпо. За сметка на това осигуряват по-висока производителност, по-ниска енергоемкост, по-дълъг живот, по-лесно обслужване и т.н. Все критерии, които би следвало да превърнат съвременните технологии в пазарно атрактивни, въпреки по-високата им първоначална инвестиция. Но не и у нас, според свидетелства на бранша. А пазаруването на парче и според най-ниската цена, все още характерно за изпълнявани проекти в индустриалния сектор, често би могло да се определи като "наливане на вода в каца без дъно".
инж. Амелия Стоименова,
главен редактор