Междуплатформена преносимост при 32-битови микроконтролери
Начало > Електроника > Статии > Сп. Инженеринг ревю - брой 7, 2012

ПОДОБНИ СТАТИИ
Съвременни осветителни решения за ХВП – част I
Технологии за измерване на цвят в индустрията
Детектор на напрежение със свръхниска енергоконсумация удължава живота на батериите при сензори
Нови възможности при задвижванията за металообработващи машини
Инсталация и защита на кондензаторни банки в инсталации ниско напрежение
Стандартизирането на една-единствена микроконтролерна платформа е сред съкровените желания на много потребители от бранша, но дори и при използване на едно и също процесорно ядро, конструкторите се сблъскват с проблеми при преминаване към различна периферия и адаптиране на фърмуера.
Периферията е от ключово значение за преносимостта
Обикновено конструкторите започват проектирането с изясняване на функциите, които трябва да осигурява системата и начина, по който потребителят ще ги използва. Това определя външните схеми, които ще са необходими и вградената в микроконтролера периферия, която ще ги управлява. Ако, например, е предвиден операторски интерфейс (HMI), микроконтролерът трябва да поддържа LCD и бутони или чувствителен на допир екран, комуникационен интерфейс към управляваното устройство, светодиодна и звукова сигнализация. Това означава, че микроконтролерът трябва да има вграден CAN контролер за комуникация, АЦП за тъчскрийна и ШИМ таймер за звука. Колкото повече функции има периферията, толкова по-малко външни ИС ще са необходими, което намалява и обема на програмния код, който трябва да се напише.
Проектантът иска да знае две неща за процесорното ядро: дали е достатъчно бързо, за да изпълнява всички софтуерни задачи, изисквани от функционалността на крайния продукт и дали ще може да ги изпълнява достатъчно ефективно. Друго съображение е каква част от вече използвания софтуер и фърмуер може да бъде прехвърлена от едно ядро към друго, за да се осигури поддръжка на периферията. Тъй като повечето програми за 32-битови микроконтролери са написани на C, те биха могли да бъдат рекомпилирани към всяко ядро. От друга страна, всеки производител на микроконтролери има функции и програмни модели на периферията, които са характерни за неговите продукти, независимо от използваното ядро. Точно това прави преноса на програмния код толкова проблематичен.
Преносимост на фърмуера
Производителите на микроконтролери осигуряват фърмуерни библиотеки с кодове за конфигуриране и използване на интегрираната в MCU периферия. Всеки производител обаче реализира по различен начин периферните блокове, като всеки блок може да има различни функции. Това означава, че прехвърлянето на дадено приложение от един микроконтролер към друг не е лесна задача.
ARM решава този проблем чрез дефиниране на стандарт за ниво на абстрактно представяне на фърмуера, наречен Cortex Microcontroller Software Interface Standard (CMSIS). Той се използва от производители на микроконтролери, базирани на Cortex-M ядра и в техните фърмуерни библиотеки. Стандартът обаче не отстранява трудностите при пренос към друга периферия, нито осигурява правила за наименоване на функции и променливи. В резултат той не улеснява съществено работата по пренасяне на дадено приложение между ARM микроконтролери на различни производители.
Осигуряване на преносимост в процеса на разработка
Дори когато производителите използват едно и също ARM ядро, те нямат интерес да осигурят лесна преносимост към микроконтролерите на другите производители. Задачата за реализиране на преносимост се прехвърля към инженера проектант. За да опрости преносимостта, конструкторът може да използва ниво на абстрактно представяне, създаващо стандартен програмен интерфейс между микроконтролера, хардуера на периферията и приложните програми. Има поне два начина за реализация на това:
- Може да бъде разработено обвиващо ниво, което да “превежда” между програмния код на приложението и библиотеката за периферията на производителя на микроконтролера. Това е ефективен от гледна точка на времето метод, при който обаче се създава по-сложен и обемен код за команди и данни.
- Може да бъде дефинирана стандартна схема за наименоване на функции и променливи, прилагана към всяка библиотека за периферия. Така програмният код остава компактен, но нараства времето за разработка, особено при сложна периферия.
Преносимостта трябва да е част от развойния процес още от най-ранните му етапи. При преминаване от микроконтролер на един производител към друг, освен адаптирането на софтуера/фърмуера, проблем е и съвместимостта по изводи, която често води до ново проектиране на печатната платка. Може да се наложи и смяна на външни компоненти като кондензатори и регулатори.
Реалната преносимост
Изглежда, че лесната преносимост между 32-битови MCU на различни производители ще си остане в сферата на пожеланията, поне докато се разрешат проблемите с преноса на библиотеките за периферията и фърмуера. Дотогава конструкторите ще трябва да осигуряват преносимостта на своите проекти. Един от пътищата за това е използването на микроконтролери, които дават възможност за лесна миграция към други на същия производител.
Така например, Microchip опрости гамата си от C компилатори чрез пакета MPLAB XC, използващ един и същ компилатор за 8-, 16- и 32-битовите архитектури и поддържащ всички PIC MCU и dsPIC DSC. Това осигурява възходяща съвместимост между архитектурите, съхранявайки инвестициите в разработка на програмен код и съвместимост по изводи при различните корпуси, опростяваща разработката на печатните платки.
По такъв начин, докато чакат появата на стандартно за бранша ядро, допълнено с периферия и фърмуер, конструкторите могат да направят крачка към създаване на устойчиви във времето изделия, като още в началото на проекта преценят недостатъците и предимствата на преносимостта в рамките на портфолиото на всеки производител.
Вижте още от Електроника
Ключови думи: микроконтролерна платформа, Стандартизиране
Новият брой 9/2024