Норми за шум в иднустрията

Въведени са европейските принципи за оценка и управление на шума

Високите нива на шум в индустрията (примуществено технологично обусловени) са поредният участък от пътя, свързващ ни с Европейския съюз, който подлежи на сериозен ремонт. Разбира се, на фона на пределно допустимите екологични норми, които следва да изпълнят българските предприятия и "страшната" конкуренция от страна на мощните европейски компании, проблемът с високите нива на шума, отделяни от производствените мощности, остава далеч от епицентъра на приоритетните задачи. Въпреки това, България вече е въвела европейските принципи за оценка и управление на шума в националното си законодателство. През миналата година е приет Закон за защита от шум в околната среда, в който, според уверенията на експерти, са залегнали изискванията по отношение оценката и управлението на шума, които фигурират в директивата на Европейския съюз 2002/498ЕС.

Едва ли има специалист с професионален опит в областта на индустрията, който да оспори твърденията, че високите нива на шум в производствените халета не просто понижават комфорта, но оказват влияние и върху производителността на труда. Шумът, генериран от някои промишлени дейности, е толкова силен, че се разпространява на значителни разстояния от източника и въздейства върху комфорта и здравето на хора, които нямат никаква връзка с конкретното производство. Също така, съществуват изследвания, свидетелстващи, че продължителната работа при високи нива на шум води до сериозни здравословни проблеми. От друга страна, спецификата на голяма част от производствените дейности изключва пълното премахване на генерирания в процеса на работа на технологичните съоръжения шум. Ограничаването му обаче е въпрос на поредната немалка инвестиция, при това с недоказано висок ефект върху производителността, за да заинтригува работодателите, твърдят скептици.

на новоприетия закон е повече от хуманна - създаване на здравословни условия на труд и живот на населението. Законът въвежда правната рамка по отношение на оценката, управлението и контрола на шума в околната среда, причинен от различни източници, в това число и за различни категории промишлени дейности. Документът задължава съответните компетентни органи да определят степента на шумовото натоварване в околната среда чрез измерване, оценка и картотекиране на шумовите нива и разработването на стратегически карти за шум. Въвежда се и т.нар. акустично планиране, целящо предотвратяване и намаляване на шума в околната среда.

следва да се разработят за агломерациите (б.ред. населени места с население над 100 хил. жители). Представляват план-карти на изследваните райони, отразяващи предходната, настоящата и очакваната шумови ситуации. Допълнително, стратегическите шумови карти представляват инструмент за избор на най-подходящо решение за ограничаване нивата на шум. Законът указва, че в рамките на всяка обща шумова карта се съдържат отделни стратегически карти за шум от различни източници, включително от промишлените източници, намиращи се на територията на съответната агломерация. Във всеки район с констатирано превишаване на стойностите на даден показател на шум се разработват и прилагат т.нар. планове за действие. В подкрепа на казаното, чл. 6 от закона указва, че за районите, намиращи се в непосредствена близост до промишлени инсталации и съоръжения, се разработват отделни планове за действие. Те следва да съдържат анализи на текущото състояние, прогнози и мерки за намаляване и предотвратяване на шума в околната среда.

се преразглеждат и актуализират най-малко веднъж на всеки пет години след одобряването им. Според изискванията на закона, всички мероприятия за намаляване на шума, залегнали в плановете за действие, се финансират от собствениците на обектите и съоръженията - източници на шум в околната среда. За обекти със сключени концесионни договори, инвестициите, необходими за изпълнение на набелязаните мерки, се реализират от съответния концесионер. Също така, всички мерки за намаляване и предотвратяване на шума в околната среда от промишлени инсталации и съоръжения са част от условията на комплексното разрешително (чл. 6, ал. 5). Контролът на промишлените инсталации включително - превантивен, текущ и последващ, се осъществява от Министерството на околната среда и водите. При нарушаване на въведените изисквания, законът предвижда дейности на инсталации и съоръжения от промишлената сфера да бъдат спирани. Според клаузите на документа, до 2013 г. трябва да бъдат изготвени плановете за действие, целящи намаляване и предотвратяване на шума в околната среда.