Производството на биогорива у нас
Начало > Пазар > Сп. Инженеринг ревю - брой 2, 2009
Защо пазарът на биогорива не работи въпреки изричните законови разпоредби?
В съвсем близкото минало инвестицията в рафинерия за биодизел у нас бе считана от мнозина за златна възможност. Изградени бяха не една и две производствени мощности, заговори се за инвестиционен интерес към по-значими като мащаби проекти, финансирани от българския и чуждестранния бизнес. Дойде очакваната 2008 г., от началото на която, според българското законодателство, смесването на минералните горива и биогоривата, предназначени за транспорта, стана задължително. И отмина, без дори да се направи опит за имитация, че се спазват законовите разпоредби.
В поредица от статии, публикувани през миналата година на страниците на Инженеринг ревю, потърсихме корените на проблема във всички засегнати страни. От името на държавата коментираха представители на Министерството на икономиката и енергетиката. Гледната точка на производителите бе представена от Националната асоциация по биогорива и възобновяеми енергийни източници. От страна на производителите и търговците на минерални горива се изказаха от Българска петролна и газова асоциация. Всеки от тях - със своите логични аргументи и икономически интереси.
За коментар по темата в настоящия брой се обърнахме към Зърнени Храни България АД. Рафинерията на компанията е една от най-големите в страната и единствената, която декларира, че работи в настоящия момент. Повече информация за внедрената в завода за биодизел в Провадия резервирана автоматизирана система с разпределена интелигентност бихте могли да намерите в следващия брой на списанието.
Очаквам пазарът на биогорива да заработи през 2010 г.
Георги Костов, изпълнителен директор на Зърнени Храни България АД
Г-н Костов, нека започнем с това, че законовата рамка стимулира производителите, а не потребителите на биогорива.
Да. Биодизелът е създаден като алтернативно гориво от селскостопански култури. Произвежда се от естествено възобновяеми източници, у нас това са маслодайните култури. Производството на биодизел би следвало да стимулира селското стопанство в България, тъй като интересът на фермерите е в отглеждането на суровина за производството му.
Производството на биодизел не задълбочава ли проблемите, свързани с изхранване на населението?
Проблемът с изхранването не е проблем на биогоривата. Производството им е алтернатива в сектора, базирана на употребата на технически култури, каквато е рапицата. Без него селскостопанските производители биха имали доста по-малки възможности за реализация. Това е бизнес, който регулира сектора.
От друга страна, съществуват определени правила при отглеждането на земеделските култури. Като сеитбооборотът, например.
А в момента виждаме какви са последствията от една добра година. И житото, и царевицата все още са в България. В лоши за земеделието години има дефицит, т.е. търсене, а следователно и ликвидност. В този аспект, биодизелът не само че не пречи на изхранването на населението, но и стимулира развитието на селското стопанство в България.
Всяка монета има две страни!
Производството на биодизел не би могло да се разглежда само като бизнес, застрашаващ изхранването на населението. Тук следва да се направи диференциация между биогоривата, произвеждани от дървесна маса, и тези, които са на основата на възобновяеми и технически култури. Също така в България двадесет и пет процента от земеделските земи не са обработваеми. Ако те се засеят, ако се постигнат европейските добиви и съществува дефицит, бихме могли да кажем, че са налице морални задължения към изхранването на населението. Всяка държава би следвало да се интересува основно от собствените си интереси, да се грижи за добруването на собственото си население. В частност, в България има свръхпроизводство на маслодайни култури. В добрите години у нас се произвеждат 1 млн. тона маслодайни култури, а се потребяват едва около 400 хил. тона.
Останалите 600 хил. тона изнасят ли се?
Да, изнасят се като семена в трети държави. Какво ни пречи да ги преработим? Основният въпрос за нас е има ли работещ пазар на биодизел в България? Държавата е тази, която създава предпоставки за съществуването и развитието на определени пазари. Нека направим аналогия с пазара на американски автомобили. Никой не знае дали ще има реализация за произведените милиони автомобили, но държавата инвестира в компаниите-производители, защото това е важно за националната икономика на САЩ. Пак ще подчертая, че биогоривата са естествен регулатор на пазара на земеделски култури. В години, в които има свръхпроизводство, е по-добре излишъкът да бъде преработен, и то в продукция, имаща бърза ликвидност. В горивата има такава ликвидност. В крайна сметка, това би било добре за всички участници в процеса.
В някои държави този пазар работи.
Редица държави, например САЩ, създадоха много по-големи протекции върху пазара на биогорива. Разработиха програми за субсидиране, донорства и т. н. Всичко това оказа много силен натиск върху европейския пазар. И самата идея се изкриви. А тя е биогоривата да бъдат стимул за селското стопанство и да осигуряват енергийна независимост. В крайна сметка се оказа, че минералните горива се смесват с биогорива, които не са произведени в Европа. И се стигна до основния въпрос, който ще се разглежда тази година, а именно мандатиране на суровините, от които ще се произвеждат биогоривата.
Това не е ли връщане към първоначалната идея?
Да. Затова се обсъжда въвеждане на задължителен европейски произход на суровините за производство на биодизел. Например, ако задължителното смесване е пет процента, то дори внесените тонове биодизел да са милиони, това няма да се смята за изпълнение на мандата на съответния дистрибутор на горива. Очакваме през март, април т.г. промените да се обсъдят и приемат както на европейско ниво, така и от нашето законодателство. Като се надяваме през следващата година пазарът да заработи. И най-важното – смесването вече да е задължително, а не препоръчително за държавите-членки на Европейския съюз.
Според нашето законодателство смесването е задължително.
Задължително е, но тъй като за ЕС смесването е препоръчително, ние не бихме могли да настояваме за европейски санкции. Държавата не изпълнява контролните си функции. Разликата между нас и другите централно и източноевропейски държави е, че у нас има един монополист на пазара на минерални горива, който трябва да преразпредели 5% от оборота си, ако смесва минералните горива с биогоривата. Според мен, това е еманацията на проблема. Той би могъл да бъде завоалиран в много и най-различни обяснения, но истината е, че в момента няма воля законовата рамка да се изпълнява.
Все пак има ли потенциал този пазар?
Производството на биодизел е нормална икономическа дейност. Ако на нас ни е изгодно да продаваме масла, няма да произвеждаме биодизел. Налице са излишъци от земеделското производство. Дали те ще бъдат изнесени от България или ще бъдат преработени тук е въпрос на държавна политика. Ние не искаме да преработваме храни, а технически култури. Миналата година бяха произведени около 200 хил. тона рапица. Ако това количество бе преработено в биодизел, България щеше да изпълни квотата си.
И последно, работи ли рафинерията в Провадия, г-н Костов?
Да, изцяло за износ. Заводът в Провадия е интегрирана система. Инсталацията за биодизел е просто един от начините за реализация на селскостопанската продукция. През настоящата и следващата година продължаваме с инвестициите си в реновиране на мощностите ни за екстракция и мачкане, които формират първичната преработка на семената в т.нар. сурово олио. Всичко останало - цехове за олио, майонеза, биодизел, вече е изградено.
Новият брой 6/2024
