ГБИТК, Соня Миклай: България все повече се утвърждава като надежден партньор за германския бизнес

Соня Миклай, главен управител на Германо-Българска индустриално-търговска камара (ГБИТК), пред сп. Инженеринг ревю

Как бихте описали настоящото състояние на германо-българските бизнес отношения от позицията Ви начело на ГБИТК?

Бизнес отношенията между България и Германия се развиват стабилно и устойчиво. През 2025 г. двустранният търговски обмен достигна рекордните 12,65 млрд. евро, а 89% от германските компании, опериращи в България, заявяват, че биха избрали страната отново като инвестиционна дестинация. Съществено се променя обаче характерът на тези отношения. Ако в миналото водещ фактор бяха предимно ценовите предимства – конкурентните разходи за труд и достъпното производство – днес германските компании търсят надеждни партньори с реален технологичен капацитет и дългосрочен потенциал. България все по-убедително се утвърждава именно в тази роля. Допълнителен тласък на това доверие дадоха очакваното присъединяване на страната към еврозоната през 2026 г. и по-широкото геополитическо пренареждане след 2022 г. В контекста на преосмислянето на веригите за доставки все повече компании насочват вниманието си към решения за ниършоринг в рамките на Европейския съюз, а България се позиционира като естествен избор. Сред най-често изтъкваните предимства от компаниите членки на ГБИТК е качеството на българските специалисти. Много от тях са учили или работили в Германия, а след завръщането си в България пренасят със себе си не само езикови умения и международен опит, но и познаване на германската бизнес култура и трудова етика.

Кои сектори крият най-голям потенциал за германските инвеститори в момента?

Два сектора се открояват особено ясно. Първият е сферата на информационните технологии и изкуствения интелект. Създаването на INSAIT в София – с подкрепата на Google, Amazon и българското правителство – постави България категорично на европейската карта на AI, утвърждавайки страната като лидер в Източна Европа и сред водещите 15 държави в Европа в тази област. BgGPT – първият голям езиков модел за български език – вече намира приложение в публичния сектор, а проектът BRAIN++, AI гигафабрика и GPU център за данни на стойност 90 млн. евро, допълнително ще засили технологичната инфраструктура на страната.

Вторият сектор е отбранителната индустрия и технологиите за сигурност. България има дългогодишни традиции и сериозна индустриална база в тази сфера, като в момента страната произвежда значителна част от артилерийските боеприпаси, доставяни на Украйна. Навлизането на международни компании от отбранителния сектор, които вече инвестират в България, създава предпоставки за изграждането на по-широка индустриална и технологична екосистема. За германските доставчици и технологични партньори това означава достъп до добре подготвена индустриална база, квалифицирани кадри и стратегическа локация в рамките на Европейския съюз.

Посочете една стъпка, която българското правителство трябва да предприеме през 2026 г., за да привлече повече германски инвестиции в индустрията?

България трябва последователно да намалява административната тежест и да води ефективна борба с корупцията. Данните от тазгодишното проучване сред компаниите членки на ГБИТК са показателни: 86% от анкетираните определят борбата с корупцията като ключов приоритет за правителството, а 82% подчертават необходимостта от стабилна и предвидима икономическа среда.

Същевременно 47% от компаниите очакват икономическата ситуация да се влоши през следващите 12 месеца. Тази комбинация изпраща ясно послание: България разполага с необходимите фундаментални предпоставки за растеж и инвестиции, но доверието в институционалната среда все още не е на желаното ниво.

В крайна сметка най-силният аргумент за привличане на нови инвеститори остава положителният опит на вече установените компании. Когато инвеститорите работят успешно и предвидимо, те споделят това с партньори и колеги – а подобна репутация е най-ценната и убедителна реклама, която една държава може да има.