Технологичните изобретения, които промениха света на индустрията

За по-малко от две десетилетия индустрията претърпя изменение, невиждано от времето на първата индустриална революция. Специалистите определят темповете на промяна като безпрецедентни. Ключовите технологии и открития, които направиха възможна метаморфозата, след изобретяването и популяризирането на компютъра, включват интернет на нещата, големите масиви от данни, 3D печата, облачните изчисления, умните фабрики.

Всеки бизнес е движен от една базова цел: да намалява разходите, да увеличава приходите и печалбата. Всички технологични изобретения на новото време са подчинени на тази изначална цел. Съчетавайки информационни и комуникационни технологии, днес организациите автоматизират своята работа. Това намалява вероятността за грешки и позволява на работещите хора да разкрият истинската ценност на своя труд. Ефективността, изобретателността, персонализацията вземат връх.

Изобретение №1: Интернет на нещата

Новините за избретението интернет на нещата връхлетяха с романтични обещания за автоматизиране на ежедневните ни дейности. Става дума за онлайн устройства, управлявани чрез алгоритми и комуникиращи с външния свят, заменяйки ни в досадните задължения.
В индустрията такива изобретения имат много по-голяма стойност в сравнение с индивидуалния комфорт у дома. Ако производствена машина, чието смазочно масло е увредено и се нуждае от смяна, може сама да алармира, лубрикантът може да бъде подменен, преди негодността му да е довела до дегенерация в качеството на работа.

В индустрията IoT разчита на сензори, които измерват важните параметри на всички ресурси, алгоритми за откриване на "събития" и интернет свързаност. Комбинацията позволява да се изпращат предупреждения за важни събития до централен контролен модул или до отговорен екип.

Изобретение №2: Големите обеми от данни

Когато апаратурата в дадено предприятие се следи със сензори, а данните от датчиците се натрупват ден след ден, това позволява да се наблюдават тенденции. Всеки мениджър би искал да има пред очите си колкото се може повече данни, за да узнава трендовете и да взема адекватни решения навреме.

С натрупването на много данни обаче става непосилно за човека да следи случващото се. Това поражда нуждата от изобретяването на софтуер, който да "сдъвква" данните. Той може да генерира отчети, включително с графики и дори с прогнози за очакваното развитие.

Огромният обем данни от множество устройства води и до именуването на тази тенденция – големи масиви от данни. Тяхната обработка и превръщане в смислено знание се обхваща от понятието "аналитични инструменти". Двете неизменно вървят ръка за ръка.

Ранните приложения на големите обеми от данни обхванаха доставките и търговията. Така например един регионален търговски мениджър на производител на четки може да забележи, чрез аналитични инструменти, в кои страни има най-големи продажби на база население или в кои региони има най-много рекламации.

Асоциирайки резултатите с други фактори, той може да установи слабости в търговската мрежа или да формира изгодни ценови оферти.
Големите масиви от данни най-често се използват за анализ на потребителското поведение и търсенето, програми за клиентска лоялност, но нерядко и за идентифициране на проблемни партиди или пък на измами.

Днес подобни изобретения позволяват системите за анализ на големите обеми от данни да "слушат" и информация извън собствените ИТ ресурси на организацията – отзиви на потребители в уеб форуми, оплаквания в лични блогове, похвали из социалните мрежи.

Изобретение №3: 3D печатът

Т. нар. адитивно производство, наричано още 3D печат, е сред най-авангардните изобретения. То започна да навлиза като технология за бързо прототипиране. Използвайки 3D CAD модели, 3D принтерите могат да изработват разнообразни детайли в една или няколко бройки.

След не много време се видя, че техниката може много повече. Днес тя се използва за създаването на ограничени партиди продукти, за които не е рентабилно пренастройването на цели производствени линии. Има и други предимства на изобретението: произвежданите артикули могат да се персонализират.

Някои от най-активните потребители на адитивното производство са автомобилните компании. За тях е изгодно да създават част от компонентите за коли чрез 3D печат, например елементи от интериора. Така могат, например, да постигнат специфичен нюанс в модулите на купето и дори да вградят личните имена на купувачите.

Изобретение №4: Lean производството

Дигитализацията на производството доведе до процъфтяването на методологията за управление Lean, която доби популярност заради философията си "да правиш повече с по-малко". Изобретението елиминира ненужните стъпки в работния процес. Така премахва отпадъците в най-широк смисъл: всичко (материал, действие или процес), което не носи добавена стойност за крайния продукт или услуга.

Това "изчистване" на дадено производство увеличава продуктивността и ефективността му и в крайна сметка намалява ненужното ценово натоварване за крайните потребители.

Изобретение №5: Облачните изчисления

Идеята за облачните изчисления е родена още през 60-те години, но технологичното развитие в съвременния живот я направи възможна едва наскоро. Тя разглежда изчислителната мощ като комунална услуга. Това означава да я използваме, без да се интересуваме къде се намират сървърите и какви са техните параметри, както и да заплащаме според потреблението.

Това е едно от онези изобретения в днешния свят, които революционализират индустрията, тъй като елиминира нуждата от изграждането на собствена изчислителна инфраструктура. С това изобретение се решават поне два проблема. Първият е високата първоначална инвестиция – за сървърни зали, мрежа, системи за съхранение на данни, софтуерни лицензи, приложения. Вторият е слабата утилизация на собствената изчислителна инфраструктура. Облачните технологии, от своя страна, предлагат изчислителна мощ "на поискване", с един клик. Няма нужда и от големи собствени екипи за поддръжка. Това изобретение спестява огромна финансова тежест, нерядко непосилна за по-малките предприятия.

Изобретение №6: Умната фабрика

Всички тези иновативни решения водят до зараждането на "умната фабрика" – производствено съоръжение от ново поколение, където всичко е дигитализирано, свързано чрез мрежа, автоматизирано и, най-важното, подлежи на постоянно оптимизиране. Натрупването на данни и техният анализ позволяват по-адекватно планиране на ресурсите, управление на веригите на доставки и разработване на нови продукти и услуги. Умната фабрика е устойчива, защото реагира гъвкаво на всички промени в околния свят: на колебанията в потребителското търсене, смяната на приоритетите на акционерите, динамиката на глобалната икономика и природните катаклизми. Но най-вече тя е доминирана от постоянното самоусъвършенстване.